Ch. 23

770 52 0
                                    

Всички седяхме във всекидневнaта от около час. Аз седях на стол тихо, докато баща ми и Мери седяха на дивана, говорейки си за неща, които изобщо не ме интересуваха. Първоначално всички си говорехме. Главно Мери ми задаваше въпроси, но сега не съм казала дума повече от двадесет минути. Седях си и пиех топъл шоколад, който вече е някак студен. Не мога да се чувствам по-неудобно в този момент. Няма нищо , което да кажа и не искам да се присъединявам към разговора им.

"Е, Хънтър." - каза Мери, опитвайки се да завърже разговор. - "Как върви в училище?"

"Ъм, добре, предполагам. Някак скучно." - казах и тя се засмя приятелски. Нещо в тази жена просто изглежда прекалено перфектно. Смехът й е толкова приятелски. Изглежда мнoго млада за годините си, късни тридесет, и е прекалено мила. Дори не я познавам, но имам чувството, че не мога да й се доверя.

"Какви часове имаш?" - попита тя, прекъсвайки мислите ми.

"Сравнителна литература, Френски, Билогия, Правителство и политика, Изкуства и Висша математика." - казах бавно часовете подред.

"Оу, уоу. Имаш пълен график в ръцете си и часовете изглеждат трудни." - каза тя. 

"Мхмм." - това беше всичко, което казах и погледнах надолу към топлия си студен шоколад. Погледнах към бащата си. Той изглеждаше леко неудобно. Може да си помисли, че не съм толкова нежна към Мери. Говорим от час, а аз все още нищо за нея, само факта, че работи с баща ми.

"Ще отида за ролца и горещ шоколад, ще ми помогнеш ли, Хънтър?" - попита баща ми, кимайки към кухнята.

"Аз наистина не ..." 

"Моля те, Хънтър." - помоли малко по-строго.

Вече знаех, че ще ми изнесе лекция, че трябва да се държа по-приятелски с нея, но аз наистина не искам да се държа приятелски. Тази жена не е направила нищо, с което да заслужи приятелството ми.

Последвах баща ми до кухнята и седнах на плота, докато той правеше топъл шоколад.

"Хънтър." - започна той и аз кимнах. Наистина не ми се слуша това, което ще каже, но е по-добре, от колкото да седя сама с нея. Дори не искам да си помисля за всичките досадни въпроси, които може да ме попита.

"Знам, че това може би е странно за теб и до сега не сме били в подобна ситуация, но ще ти стане ли нещо, ако бъдеш малко по-общителна? Наистина я харесвам, и знам, че и тя те хареса много. Просто искам вие двете да се сближите." - каза той със спокоен тон.

Poison (Harry Styles fanfic) Bulgarian translationWhere stories live. Discover now