Guilty Pleasures / H.S.

33: VACATION

-Деца! - извика се мама. Станах сънено от леглото и разтърках очи. - Чакам ви след малко долу!

Запътих се към банята. Само аз ли не мога да се събудя нормално и да не ми се спи след това? Половин час ходя като призрак и мозъкът ми сякаш отказва да възприеме всякаква информация.

Взех си кратък душ, за да се разсъня. Косата си прибрах в кок. Дрехите ми не бяха нищо особено. Не се гримирах, поне засега.

Откакто признахме всичко за мен и Хари се чувствах чудесно. Сякаш нещо ме задушаваше и притесняваше, а сега това нещо липсва. Бях спокойна.

Всички ме чакаха долу. Разбира се, такава съм мотка. Седнах до тях.

-Добро утро. - измърморих. Всички ми отговориха.

-Преди да започнем да знаете, че това е огромна отговорност. - каза татко. Опита се да е сериозен, но не успя да прикрие усмивката си.

-Точно така. Също ще искаме нещо в замяна. - добави мама. - С баща ви решихме да ви подарим нещо. Понеже ти, Ребека, завършваш много скоро, но няма да имаш бал, защото не посещаваш училище.. Смятаме да компенсираме това, като оставим теб и Хари насаме за малко. Обмисляхме това отдавна, но не бяхме сигурни. След като разбрахме за връзката ви се  убедихме, че това е правилното нещо.

Нищо не разбирах. Защо винаги трябваше всички да увъртат?

-Мм..може ли все пак да ни кажете за какво става дума? - попитах нетърпеливо.

-Двамата отивате на почивка. - съобщи татко и се усмихна. Почивка?

-Какво? Но нали имам изпити след по-малко от две седмици? - не разбирах.

-Това е идеята, миличка. Трябва да си починеш. Заминавате със самолет след три дни. Дотогава трябва да учиш наистина здраво, за да може да се представиш добре, в което сме сигурни. - мама се обърна и към Хари. - А ти ще й помагаш, нали?

-Както винаги. - намигна ми. - И къде ще ходим?

-На Малдивите! - извика мама и плесна с ръце.

Боже, щях да припадна! Това са хиляди километри! Истина ли беше?

-Наистина? - изписках.

-Имате пет дни насаме. Ще се чуваме всяка вечер. Ще се пазите и ще ни казвате всичко. Ясно? - изброи татко.

-Тъй вярно! - козирувах и направо заскачах нагоре по стълбите. - Идвай, Хари! Имаме да учим!

...

Имам чувството, че през тези три дни научих целия материал от годината почти наизуст. Хари беше перфектен учител. Както винаги, обаче тези дни се престара.

Мама и татко си взеха отпуска докато ние сме си още вкъщи. Щели сме да им липсваме. Харесваше ми да прекарвам време с тях, но вече се изтощавах и все повече исках да остана насаме с Хари. Не смеехме да правим нищо, докато те са в къщата, само от време на време по някоя целувка, когато сме само двамата.

Чаках екскурзията с нетърпение, Хари също. Следобедът преди да тръгнем мама дойде в стаята. Тъкмо приключвахме с ученето.

-Стига толкова. Приготвяйте си багажа. - каза мама и излезе.

-Готова ли си за най-яката седмица в живота ни? - попита Хари и ме прегърна.

-Напълно! Дано да е такава.

-Всичко ще е наред.

...

Хвърлях каквото ми падне в куфара. Както винаги не можех да събера всичко. Моят багаж беше единственият, за който трябват повече от един куфар. Не съм виновна. Кълна се, че опитвам.

-Готов ли си? - промърморих, щом Хари влезе в стаята ми. Той кимна. Разбира се, че е. Чудех се как успява да подбира само най-важните и необходими му неща. Беше нещо като свръхспособност, за която му завиждах. Вече бях наблъскала в огромния куфат няколко къси блузи, тениски, къси панталонки, дънки, рокли, два чифта бански, сешоар, четка за коса, гримове, тоалетни принадлежности, кремове и какво ли не..

-Да не смяташ да се нанасяме там? - пошегува се Хари.

-Хаха. Много смешно. - изсумтях. Ако можех да взема по-малко неща, щях. Сякаш всичко ми беше нужно. - Леле, не съм си взела бельо!

-Мен ако питаш, не ти е нужно. - усмихна се и целуна врата ми. Отдръпнах се.

-Нужно е. И спри, защото нямам намерение мама и татко да ни хващат. Остават няколко часа, потрай малко. - срязах го. Хари направи кучешка муцунка, но се засмя след това. - Ти ми избери бельото. И ако може го натъпчи в куфара, че съм твърде уморена.

Проснах се на леглото. Съдейки по самодоволната му физиономия, изборът щеше да е интересен. След 10 минути Хари беше готов.

Дантелено бельо, главно в черно, червено и бяло. Знаех, че го обича. Заедно го прибрахме и с огромни усилия затворихме куфара.

Слязохме за вечеря.

************************************
Хейй! Мда, от доста време не съм качвала, но това беше само за добро, обещавам. Измислих доста интересни неща занапред и се вълнувам много да ги напиша.. Толкова бързо растат четенията, че се чудя дали не сънувам. Благодаря ви за всичко и до скоро. Обичам ви❤️!