Guilty Pleasures / H.S.

3: YOU ARE CRAZY

Запалих колата. Хари не ми каза нищо и по-добре. Спрях посредата на пътя. Той мълчеше.

-Имаш ли цигари? - попитах. Вдигна вежди учудено.

-Няма начин. Пушиш?

-Проблем? Кво се правиш на загрижен, видях колко се държиш като мой брат. - погледнах настрани и прехапах устна.

-Как така? Какво съм направил, даже те взех с мен. Можех да те оставя у вас..така де у нас. И откога толкова започна да ти пука как се държа? Едва ме познаваш, Бека.

-Трябва да опитваме, Хари. Това е цялата идея на този ден заедно. И на всички след това, за да свикнем.. Имаш ли идея колко плаках когато мама и татко се разделиха? Бях само на 16. Това е много крехка възраст и ти оврежда психиката тотално. Исках мама да продължи напред, но не знаех, че ще е толкова скоро. Само 2 години. Когато ми съобщи, че излиза с баща ти се зарадвах. Много. Но като ми каза, че се местите и то след 2 дни..леле. Плаках през цялото време. Тези нощи бяха мъчение. Опитвах да съм силна. Досега опитвам. Не разбираш ли, че правя всичко възможно, Хаз? Трудно ми е. Опитай да ме разбереш.. - разплаках се. Обърнах се отново, но Хари ме хвана за ръката. Отдръпнах се.

-Не знаех, че..ти е било толкова трудно. Аз също не се радвах особено като ми казаха, че ще имам сестра. Но като те видях и си поговорихме ми допадна. Мислех, че ще се разбираме. Съжалявам. Моника е просто за забавление и ако ще пречи на взаимоотношенията със сестра ми ще я разкарам. - усмихна се леко и изтри сълзите ми. Прегърнах го. Седяхме така няколко минути

-Сега може ли цигара? Но не казвай на мама, моля те.. Не обича да пуша.

-Само една. И аз имам нужда. - той бръкна в джоба си и изкара кутия цигари. Извади две и бръкна в джоба за запалка. Щом поставих цигарата върху устните си и си дръпнах усетих как се успокоявам. Не бях пушила от няколко дни. Загледах се в Хари. Изглеждаше удивително като правеше малки кръгчета. Колата се размириса на цигари. Отворих прозореца.

-Студено е. - казах и изхвърлих цигарата. Хари направи същото със своята.

Пристигнахме в нас към 22 и нещо. В хола светеше и силно се надявах да е оставено само, за да можем да влезем, без да се пребием. Но уви, Дезмънд беше там.

-Не е толкова късно, колкото очаквах. - приближи се до нас, а аз задържах колкото мога въздуха си, за да не усети миризмата. Но както винаги нямах късмет. - Пушили сте. Ако бях майка ви досега да сте мъртви. Обаче съм баща ви и съм пич. Лягайте, че утре сте на училище. - потупа ни по рамото. Отдъхнах си и му се усмихнах. Бях скапана. С Хари си казахме "лека нощ" и си легнахме по стаите. Отново не можех да заспя. Тези дни всичко ми дойде в повече. Реших да проверя дали Хари спи. Отворих тихо вратата, внимавайки да не издам шум. От лунната светлина се виждаше, че е легнал и гледа тавана. Когато усети присъствието ми бързо ме погледна.