Guilty Pleasures / H.S.

19: THAT'S A BIG SACRIFICE

Мама и Дезмънд влязоха. Хари не изглеждаше особено добре. Прошепнах му, че всичко ще е наред. Той обаче не беше на това мнение.

-Как сте? - попита татко и се усмихна.

-Трябва да ви кажа нещо важно. - каза Хари. Мама и татко седнаха на дивана, а ние срещу тях. - Първо искам да се извиня за постъпката си, знам, че е безотговорно и съм напълно окей с това да ми крещите и да ме накажете.

-Не може да е толкова зле. - опита се да го успокои мама.

-Повярвай, е. Миналата седмица се скарах с Ребека. Тя се прибра вкъщи. Исках да й се извиня и реших да поискам съвет от най-неподходящия човек. Ванеса. Ти я познаваш. - погледна татко. - Живее срещу нас. Стана каквото стана и днес.. Ми се обади и ми каза.. - Хари ме погледна. В очите му имаше сълзи, но той упорито отказваше да ги пусне да паднат. Стиснах ръката му и се облегнах на рамото му. - И сега Ванеса е бременна. - издиша тежко и мъчително.

Чакахме реакцията на мама и татко.

-Хари, какво си направил.. - започна да оплаква татко. Хари стискаше ръката ми.

-Доста съм разочарована. Добре, направили сте го, но поне презерватив нямахте ли? - попита мама. Беше меко казано в шок.

-Н-не. Тя ми каза, че пие противозачатъчни. - отвърна Хари тихо.

-Противозачатъчни? Колко пъти сме говорили за това.. Плюс това защо с Ванеса? - не разбираше татко. Не беше единствен.

-Ами.. Аз.. Не знам. - въздъхна Хари. - Вижте, знам, че е глупаво. Знам, че е грешно, ами ако не иска да махне шибаното бебе??

-Виж, не е длъжна. Направил си белята, ще си понесеш отговорностите. Ако тя прецени да го махне, добре. Обаче има пълното право да го остави. В такъв случай ти трябва да й помагаш с него. Нека не бързаме да го мислим, ще поговоря с майка й. - реши мама. Думите й се повтаряха в главата ми. "Има пълното право да го остави.. Ти трябва да й помагаш с него.. ".. Ако наистина Ванеса го искаше? Видях, че не е щастлива, че е съсипана, но това все пак беше човешки живот. Тъкмо всичко взе да се нарежда..

ГТХ

Да, сгафих. Здравата сгафих. Никога май не съм правил по-голяма тъпотия. Да не говорим да плача за нея. Обичам Ребека. Наистина я обичам и съм лудо влюбен в нея и знам, че ако Ванеса не махне бебето, Бека ще бъде съсипана. Пак прецаках всичко, както винаги. Длъжен съм да поговоря с Ванеса и тя да реши да направи аборт. Друг вариант няма.

ГТР

Всички мълчахме известно време.
После мама стана, последвана от татко.

-Спокойно, деца. Ще направим всичко възможно да убедим Ванеса и майка й да махнат детето. Искам само да сте спокойни и да не се притеснявате, нещата ще се наредят.

-Майка ви е права. Каквото и да стане сме до вас. Не е като ние да не сме правили подобни грешки. - засмя се леко и замислено. Мама се усмихна окуражително.

-Вие стойте тук, ние отиваме. - каза тя. Веднага щом излязоха прегърнах Хари. Знаех, че така ще го успокоя. Той целуна челото ми и ме обгърна с ръцете си. Да можеше да сме така вечно.. Далеч от проблемите, далеч от останалия свят..

Май съм заспала така. Усетих как Хари ме носи, но нямах намерение да се събуждам. Постави ме на леглото и ме зави. Дръпнах го. Нямаше друг избор. Поколеба се, след това легна до мен. Заспах отново до топлото тяло на Хари.

...

Събудих се в 6 следобед, но нямаше никого до мен. Малко се разочаровах. Хари обаче седеше до прозореца. Щом видя, че съм будна дойде при мен.

-Имам добри новини. - каза радостно.

-Какви?

-Ще махнат бебето. - усмихваше се, обаче от части му беше кофти.

-Ами.. Не знам какво да кажа. Това за нея е огромна жертва, Хари. Може никога да няма тази възможност отново. Разбира се, че се радвам, но представи си какво й е на нея. Кога ще се случи това?

-Още утре. Майка й се оказала разбрана жена. Бързо се разбрали и записали час. Знам, че може никога повече да няма деца, но какво предпочиташ? Да стана баща? Обичам теб, Бека. - стисна ръката ми. Как да не се размекна? Беше толкова мило.

-И аз те обичам. Но трябва да отидеш с нея в болницата. И аз мога да дойда.

-Ще дойдеш.

През останалата част от деня с мама успяхме да засадим повечко цветя в градината. Татко и Хари гледаха някакъв мач. След това всички вечеряхме заедно. Харесваше ми как семейството е сплутено, дори когато имаме трудности. Мама беше най-щастлива от всички, сигурна съм. Това беше най-важно за мен.

************************************

Извинявам се, че главата е къса. Мисля да започна да пиша нова книга с друга моя любима известна личност. 😊❤️ Всъщност съм написала първа глава и много се вълнувам.. 💫