Guilty Pleasures / H.S.

8: PORTLAND

Хвърлих раницата си на дивана. Трябваше да ходя при майка ми в офиса. Започнах да се оправям. Чух позвъняване.

-Ало?

-Миличка, мама е. Обаждам ти се от телефона на Бетъни. Идването ти се отлага. Прибирам се по-рано. Хари също няма да ходи на лекции, а Дезмънд ще си е у нас след половин час. Имаме да ви казваме нещо важно.

-Какво нещо? Не можеш ли да ми кажеш сега?

-Не е за по телефона. Не се притеснявай, всичко е наред.

Как се очакваше да не съм притеснена? През главата ми минаха стотици мисли.

-Но.. Добре. До после.

-До после, Беки. Обичам те.

-И аз теб.

Затвори. Щях да прекарам един мъчителен половин час в размисли. Какво по-шантаво от ново семейство можеше да се случи? Добре, че отключването на вратата ме откъсна от мислите ми. Беше Хари. Къде ли е бил? Поздравих само с поглед.

-Какво има? Нещо май не си на кеф. - забеляза той.

-Имаш ли идея какво ще ни казват нашите?

-Не. Никаква, и аз това се чудя.

-Дано да не е нещо гадно.

-Не може да е толкова зле. Как искаш да убием времето? Имам предложение. - той се усмихна самодоволно и се доближи. Започна да си играе с червената материя. Отблъснах го.

-Не! Ужасен си. - засмях се. Хари ме последва.

-Знам. Все пак опитах. - вдигна рамене и захапа устната си. Беше очарователен. Поседяхме си на дивана и гледахме тъпи предавания, докато се смеем като идиоти. Най-накрая мама и Дезмънд дойдоха. С Хари станахме.

-Седнете. - усмихна се мама. Ние обаче не я послушахме.

-Моля ви, кажете какво има. - вече се бях отчаяла донякъде. Но Хари от друга страна беше прав. Нямаше как да е толкова зле, нали?

-Добре. - въздъхна Дезмънд. - Знаем, че цялата ситуация със семейството като цяло ви е доста струдна. Знаем, че ви дойде в повече. Обаче просто работата ми ме притиска и сме длъжни да го направим. - за какво говореше? Нищо не разбирах.

-Какво имаш предвид?

-Искам да кажа, че..се местим.

Какво? Чакай чакай чакай. Дали чух правилно? Беше прекелено. Буря от емоции се завихри в главата ми.