Guilty Pleasures / H.S.

22: I'LL NEVER DRINK AGAIN

Станах и се огледах наоколо. По земята имаше стъкла от счупени чаши, салфетки, разлян алкохол, разпиляни чинии и храна и още какво ли не. Луи беше хванал метлата и почистваше.

-Добро утро. - поздрави и се усмихна. В този момент ме обзе паника. Трябваше да съм при Браун в 10, а заспах късно. Ако се бях успала всичко щеше да отиде по дяволите. Бързо станах, без да се интересувам от вида си. Луи ме гледаше объркано.

-Колко е часът? - попитах задъхано.

-Рано. 8 без 5. - отвърна. Благодаря ти Боже! Имах предостатъчно време. - Добре ли си?

-Да, всичко е наред. Искаш ли помощ? - попитах Луи. Той направо ми подаде чанта за отпадъци. По-скоро беше голям чувал.

-Не бих отказал. - засмя се.

-Как ти се занимава с това почти всеки ден? - попитах, вдигайки от земята нещо. Прашки?? Какво по дяволите? Направих отвратена физиономия и бързо ги пуснах в чувала. Луи поклати глава и отново се засмя. Изглежда не му беше кой знае колко неприятно.

-Свиква се. - отговори на въпроса ми. В този момент влязоха Ванеса и Найл. Косите им стърчаха на посоки и се прозяваха.

-Как сте хора? - Ванеса се протегна.

-Супер сме, надявам се да не сме те събудили. - казах.

-Не сте, всъщност не съм спала цяла вечер, заради него. - погледна към Найл с досада. Той се усмихна невинно и почеса врата си. Спали са заедно? Или аз нещо не схващам? Съдейки по изражението на Ванеса, казващо "Май се издадох" явно съм права.

-С теб трябва да си поговорим после. - усмихнах й се. Чу се мърморене. Обърнах се и видях Хари да търка очите си.

-Какво не ви е наред? - изпуфтя и стана мързеливо. Дойде при мен и взе чувала от ръцете ми.

-Мой ред е. Почивай си. Нали не си мислиш, че съм забравил за срещата ти с Браун? Ще те закарам. - от сутринта в добро настроение? Добре започваме.

-Има ли причина да си в добро настроение?

-Преспах до най-красивото момиче на света. Не се обиждай Ванеса. - тя се засмя, а аз се изчервих.

..

-Ще тръгваме ли? - попитах Хари след около 40 минути. Всички вече бяхме закусили и бяхме в супер добро настроение. Седяхме си и си говорехме и честно казано изобщо не ми се тръгваше, но трябваше.

-Хайде. - хвана ме за ръката.

-Благодаря за всичко, хора. Трудно щях да се справя сам. - каза Луи и прегърна първо Хари, после мен, накрая Ванеса и Найл. - Дано да се видим скоро. Само звънкате и го правим, нали?

-Правим го. - потвърдих. Прегърнах всички подред. - Ти как ще се прибереш? - обърнах се към Ванеса.

-Найл ще ме закара.

-В такъв случай беше ми много приятно. Чао, хора. - хванах Хари за ръката и излязохме. Имахме цял час. Стигнахме доста рано и решихме да седнем някъде да почакаме. Намерихме една пейка и седнахме.

-Сърдиш ли ми се за вчера? - попита Хари.

-Не. Но не мислиш ли, че беше прекалено?

-Не ми казаха крайни неща. Все пак ти знаеш най-добре. Разкажи ми. - постави ръката си на бедрото ми. Дори това беше достатъчно, че да ме възбуди.

-Удари ми шамар два пъти, блъсна ме в стената и в ръба на леглото. Щях да припадна, защото главата ме болеше.. Като цяло е това. - казах. Хари ме гледаше невярващо. Сложи лакти на коленете си и прокара ръце през лицето си. Въздъхна тежко. После хвана лицето ми с ръце и започна да ме оглежда за наранявания.

-Съжалявам. - щеше да се разплаче. Усмихнах му се, за да се успокоя.

-Нищо ми няма.

-Никога повече няма да пия.

..

Стана време да ходим. Жената на рецепцията ни каза, че Браун ни очаква горе.

Странно, но нямаше нищо в студиото, нито прожектори, нито други светлини. На дивана стояха само Браун и фотографа и обсъждаха нещо.

-Точно на време. - усмихна ми се Браун и ни направи знак да седнем. - Имам чудесна новина, поне мисля, че ще ти хареса. Но е добре първо да попиташ вашите дали са съгласни. - побутна към мен снимката от вчерашната фотосесия. Не разбирах за какво ми е.

-Още когато видях снимката си казах, че ще е подходяща за списание. Точно това и казах на господина. Та с твое позволение, и с това на родителите ти, разбира се, бихме искали да я публикуваме. - каза фотографът. За няколко секунди си помислих дали не сънувам. Това беше една от мечтите ми от малка. Да имам моя снимка в списание.

-Наистина ли? Това е нереално! Разбира се, че искам. Предполагам и родителите ще се съгласят. - не можех да спра да се усмихвам. Прегърнах Хари.

-Звънни ми когато питаш у вас, става ли?

-Да. Много благодаря!

Тръгнах си в супер добро настроение.