Guilty Pleasures / H.S.

2: SHUT UP

Не можех да заспя. Още в главата ми беше пълна кочина. Нямаше начин това да имаш съвсем ново семейство да е нещо добро, просто имах такова предчувствие. Успях да си затворя очите чак към 3 часа през нощта.

...

Майка ми връхлетя в стаята и ме побутна. Не, това е доста мила дума, всъщност направо ме разтресе така, че да не мога да заспя отново.

-Ставай, Ребека! Хари и Дезмънд ще са тук след половин час, трябва да се оправиш. - каза майка ми, вече сгъвайки завивките ми. Отвори широко прозореца, а аз потръпнах от студа.

-Мамо, какво правиш?! Умирам от студ!

-Трябва да е проветрено. Отивай в банята бързо, имаш 10 минути и вече да си слязла долу да ми помогнеш. - изкомандва майка ми, а аз изпуфтях. Грабнах си дрехи, защото нямаше начин да се обличам в студената спалня. Взех къси дънкови панталонки. Бяха прекалено къси, за което щях да съжалявам, но пък съм си в нас и не бива да ми пука. Съчетах ги с бяла къса блузка с някакъв надпис. Беше сладко. Придадох на косата си колкото е възможно приличен вид и си измих зъбите. Замириса ми на палачинки. Явно мама доста се беше постарала. Преоблякох се, вързах се на опашка и слязох долу. Помогнах на мама да сложи масата и зачакахме. След по-малко от 5 минути се чу позвъняване. Хари и Дезмънд влязоха в стаята.

-Добро утро, момичета. - поздрави Дезмънд. Усмихнах му се. Хари май не беше в настроение. Седнахме на масата. Разговорите за това как и къде точно ще се настаняват той и Дезмънд ми бяха писнали още първата минута.

-Ако сте се наяли можеш да покажеш на Хари стаята му, Ребека. - каза майка ми. Той дори не помнръдна, беше се замислил нещо. Извъртях очи и го хванах за ръката. Той се осъзна и ме последва. Стаята му се намираше точно срещу моята. Беше малко по-голяма, за което завиждах. Помогнах му да занесе куфарите си и да се разтовари.

-Днес май не ти се говори, а? - попитах най-после, защото това мълчание ме убиваше.

-Не те бърка. Добре съм си. - изплю заядливо. Хах все едно щях да му повярвам. Но реших да не питам отново.

-Както кажеш. - тръгнах към вратата, за да си ходя в стаята.

-Къде отиваш? Нали ще се опознаваме? Не може да ме избягваш постоянно.

Обърнах се и за малко да се засмея.

-Значи признаваш, че искаш да говориш с мен, така ли, Стайлс? - повдигнах вежда. Бях научила фамилията му от майка ми, която ми я повтори най-малко 100 пъти вчера. Вълнението й беше в повече напоследък.