YEARNING: Agent's life

P.R.O.L.O.G.U.E

"  Няма да си последната ми мисъл всяка нощ. Но ти обещавам, че ще си последната ми мисъл преди сетния ми дъх. "

YEARNING 

- КОПНЕЖ -

Нищо друго няма способността да изпепели толкова бързо човешката душа, така както удоволствието, породено от неконтролируемия копнеж.

+++

Лек полъх вееше светлите ѝ коси.

Още един силен удар в челюстта. Тялото ѝ падна почти обездвижено на земята. Тежко хрипаше и отчаяно опитваше да си поеме глътка въздух. Изплю насъбралата се кръв в устата си. После погледна към виновника за всичко това. Вече беше разбрала, че нещо определено не бе наред. Той никога не би извършил подобно нещо.

Все още я крепеше едничката надежда, че нещата можеха да се оправят и че той може да въдвори ред в цялата тази каша. Вярваше, че тази мисия може да завърши успешно.

Поредният силен удар взе почти всичко от нея. Вече едва усещаше мускулите си.

Трябваше да вярва повече.

- Достатъчно! – намеси се накрая, неспособен да я гледа повече в това състояние. Мъжът, нанасящ тежки вреди на крехкото ѝ тяло спря. После се запъти към него. – Руснаците ще се погрижат достатъчно добре за нея. А и не бива да се отмяташ от думата си!

- Плановете се объркаха. Сега тя е свидетел – възпротиви се насилникът и застана плътно пред него. – Изрично ти казах, че не искам посредници, Роджърс!

- А аз казах, че няма да следвам наредбите ти! – Изблъска го в гърдите, макар и да му се искаше да вкара олово в тях. Но не можеше. Това все пак не влизаше в уговорката.

Роджърс въздъхна тежко, доволен от примирието си с този негодник. Вече се бе превърнал в двоен агент и от това тя щеше да страда най-много.

Погледът ѝ се размиваше във всички посоки. В главата ѝ бе пълен ураган. Ситуацията също бе достатъчно шокираща. Успя да разпознае единствено силуета на човека, който обичаше с цялото си същество. Той вече се отдалечаваше от нея заедно с новите си въоръжени 'приятели'.

-З-защо? – едвам проговори в негова посока. Спря и обувките му се врязаха в горещия пустинен пясък. – Какви ги вършиш, Зи?

Приближи се до нея и за един последен път погали окървавената ѝ брадичка. Цялото ѝ тяло се втрисаше от неконтролируемата болка, която направо я разкъсваше из основи! Той беше виновникът за всичко. Само и единствено този подлец Себастиан Роджърс.

- Болката ще отмине, когато ме забравиш, сладка моя Амандиния – прошепна в лицето ѝ. – Но страстта от копнежа ще те преследва вечно, в който и край на света да отидеш.

- Но за какво изобщо говориш? – изхрипа, напълно озадачена от думите му.

- Един ден ще узнаеш цялата истина. И може би тогава ще разбереш защо го правя.

Целуна кървящите ѝ устни за последно сбогом и запечата този спомен дълбоко в себе си. После отново вдигна облак от пясък със стъпките си. С това съдбите и на двамата поеха в различни посоки. Остави я сам сама в пустинята с травмирано тяло и едничката разбита надежда. Беше въпрос на време руснаците да я открият и да я приберат при себе си, за да я накарат да съжалява подобаващо за всичко това. Заради това което бе сторил той.

Но вече нищо нямаше значение. Тя се пречупи в този ден. Като една крехка клечка сърцето ѝ се пропука и разчупи на две. Никога нямаше да бъде същата отново. Никога!

Краят на голямото начало вече беше настъпил.