23

815 126 3
                                    

- Дойонги. - Джехьон погледна към него и докосна устните му нежно със своите, след това отново проговори. - Искам те. Моля те позволи ми...

Дойонг преглътна тежко. Искаше да заплаче, това му дойде в повече. Но вече нямаше как да си затвори очите, не можеше да позволи това на Джехьон, знаейки че всъщност не го иска. Дойонг сложи ръка на гърдите му бутайки го назад. Джехьон веднага се отдръпна от него и чернокосия се изправи в седнало положение.

- Нямаш си и на представа как искам да ти позволя, но... - Дойонг замълча за момент опитвайки се да замаскира треперенето в гласа си. - Не мога.

- Защо, не. Аз те обичам. - Джехьон се приближи обвивайки длани върху бузите му и целуна нежно устните му. - Не ме ли обичаш?

- Обичам те... - Дойонг отмести ръцете му. - Не мога да го направя, знаейки че ще ме намразиш.

- За какво говориш, това няма смисъл?

- Има и ще разбереш, когато всичко това свърши.

- Какво ще свършва, Дойонг?! Аз те обичам и нищо няма да промени чувствата ми.

- Това не са истинските ти чувства! - извика Дойонг и няколко сълзи се спуснаха на долу по бузите му.

- Напротив! Не те разбирам.

Дойонг облегна глава на гърдите му и започна тихо да плаче. Проклинаше всичко - Сиченг задето направи магията, Юта задето не можа да я развали, Джехьон задето се заяде с магьосника. Но най-вече проклинаше себе си, задето се остави да се влюби в най-добрия си приятел, въпреки че много добре знаеше как стоят нещата.

Дойонг се притисна още по-силно към Джехьон, който само обви ръце около гърба му опитвайки се да го успокои по някакъв начин, но чернокосия единствено започна да плаче повече.

Не можеше да спре сълзите си. Знаеше, че така нищо не постигаше, но просто нямаше какво да стори, за да промени ситуацията, за да промени всичко. Чувстваше се безпомощен. Болеше го знаейки колко много обича Джехьон и как той не изпитва същото. Сърцето му се късаше. Единственото, което искаше бе тъпата болка да изчезне, но тя само се засилваше. С всеки поглед на Джехьон, с всяка негова усмивка, с всяко докосване, с всеки разговор проведен с него, с всяка целувка... Болката нарастваше, завладяваше цялото му тяло, не можеше да направи нищо за да я спре.

His true feelings | DojaeWhere stories live. Discover now