17

726 121 11
                                    

- Какво искаш Тен? - попита Юта щом всички влязоха вътре.

- Трябва ли да...

- Давай по същество, не ми се занимава с глупостите ти.

- Добре, но нека отидем някъде на саме. - помоли го Тен гледайки сериозно.

Юта кимна и тръгна надолу по коридора. Тен, Джони и Джънгу го последваха, докато другите останаха да ги чакат.

- Е, казвайте. - Юта скръсти ръце и се обърна към тях щом влязоха във всекидневната.

- Едно от момчетата с нас е прокълнато. - започна Джони да обяснява след като видя, че Джънгу само гледаше леко изплашено към японеца. - Магия при която се влюбваш в първия който докоснеш.

- За какво съм ви аз? Вие имате магьосник. - Юта кимна по посока на Джънгу.

- Не, той не може. Трябва ни черен магьосник.

Юта скръстоса ръце и погледна намръщено към Тен.

- Не се занимавам с черна магия. Спрях много отдавна.

Тен избухна в смях.

- Да бе и аз спрях да се храня с хора.

- Сериозен съм!

- Виж Юта, скъпи, просто се съгласи. Знаеш че аз не се отказвам докато не постигна целта си.

- Добре. - каза Юта през зъби. - Извикайте останалите.

Джънгу напусна стаята, но скоро се върна водейки другите четири момчета. Юта веднага насочи поглед към Джехьон, а след това към Дойонг усещайки някаква магия витаеща около тях. Това определено бе наистина могъщо заклинание щом можеше да го усети толкова силно. За момент се притесни дали ще успее да го развали.

- Последвайте ме. - Юта продължи напред към дъното на стаята където имаше врата.

Отвори я разкривайки стълби водещи нагоре. Заизкачваха стълбите докато не стигнаха още една врата. Юта я отвори и влезе навътре следван от другите.

Стаята имаше много рафтове. Някои отрупани с книги други с някакви епроведки, шишенца. Имаше доста растения, които изглеждаха прекалено странно, за да са обикновени цветя.

- Ще ми покажеш ли книгата от която си го прочел. - Юта погледна към Джънгу, който веднага започна да рови из чантата, която носеше.

- Ето. - той му я подаде отворил на страницата.

Юта се зачете като от време на време поглеждаше към Джехьон.

- Мисля, че имам... - японеца бе прекъснат от силната музика която се чуваше от съседната стая.

Той извъртя очи и стегна целюстта си.

- Хечан! - извика той раздразнено. - Сега не е момента да слушаш Майкъл Джексън!

- Ела и ме накарай да го спра!

- Мислих че не мога ли!? Докарай си мързеливия задник тук!

- Но ...

- Веднага!

След миг вратата се отвори и вътре влезе едно намръщено момче.

- Кой е това? - зачуди се Тен. - Не съм го виждал.

- Чиракът ми. - отговори Юта въздишайки.

- Помощник! - поправи го Хечан.

- Помощник друг пък! - възрази Юта. - Ако беше помощник щеше да ми помагаш. А единственото което ти правиш е да ми лазиш по нервите.

- Ти пък само ревеш за това как оня те зарязал!

- Не намесвай тази тема! - извика Юта. - Да се върнем на по важното.

- Така ще е най-добре. - засмя се Тен, но щом видя убийствения поглед на Юта млъкна.

- Имам всичко необходимо освен това. - японеца показа книгата сочейки към определена дума.

- Ти се шегуваш. - измрънка Хечан. - Не ми се ходи чак до там.

- Е какво да се прави. - каза подигравателно Юта. Нали твърдеше, че си ми помощник?

- Хубаво. Ще отида.

- Някой да отиде с него. За по-сигурно. Все още е неопитен. - Юта погледна към Тен, при което той кимна.

- Джънгу ще отидеш ли с него?

- Да, но ще взема и Лукас със себе си.

- Добре. - Юта се приближи към един от рафтовете и взе една малка книга с дебела корица. Подаде я на Джънгу заедно с книгата със проклятието. - Използвайте това. Хечан ще ти покаже.

С това трите момчета напуснаха стаята и тръгнаха да търсят въпросното растение.

~~~

~~~

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
His true feelings | DojaeWhere stories live. Discover now