Животът на Дойонг е на път да се промени драстично.
Какво ще се случи щом двамата с Джехьон се изгубят в Хонг Конг и влязат в един магазин за сувенири.
Дали всичко ще си остане както преди или един от двамата ще излезе от там... променен.
- Изчакай ме тук аз идвам след минута. - каза Джони и влезе в магазина.
Тейонг стоеше отвън и го чакаше. Лукас сигурно беше бесен тъй като трийсетте минути вече бяха минали, а той и Джони още не бяха пристигнали.
Той извади телефона и видя, че има няколко непрочетени съобщения и едно пропуснато обаждане.
От Лукас:
Къде сте мамка му
Ако Дойонг убие Джехьон няма аз да съм виновен...
Защо се бавите толкова
Тейонг не ме игнорирай
* Тейонг хьонг не ме игнорирай
Майната ви и на двамата
Не бързайте Джънгу е тук
Не че сте се разбързали
Тейонг поклати глава и прибра телефона си.
Погледа му случайно попадна на две момчета, които вървяха в неговата посока. Направи очен контакт с единия и усети как тръпки преминаха през тялото му. Почувства как го обхваща страх.
Тейонг погледна през прозореца на магазина и видя, че Джони е на касата. Молеше се да излезе по-бързо. Не знаеше защо, но имаше лошо предчувствие за двете момчета. Все още усещаше, че го гледат.
Щом стигнаха до него се спряха. Тейонг погледна към единия и забеляза как бялата част на очите му малко по малко започваше да почервенява.
Какво по дяволите?
Какво му беше на този?
Изобщо възможно ли беше такова нещо да се случи?
Единия започна да се приближава все повече и повече. Точно когато Тейонг щеше да започне да вика за помощ, Джони излезе и застана пред него.
Очите на едното момче се върнаха към нормално положение и отстъпи назад.
- Не знаехме, че вече е с някой. - каза единия и двамата тръгнаха надолу по улицата.
Тейонг хвана Джони за ръката и го обърна към себе си. За миг видя как около краищата на ириса му имаше червено, което скоро изчезна.
- Какво... - Тейонг дори не знаеше какво да попита толкова беше объркан.
- Ще ти обясня всичко, но сега да тръгваме. - Джони обви ръка около кръста му и го поведе към апартамента на Дойонг и Джехьон.
~~~
- Най-накрая дойдохте! - Лукас въздъхна драматично щом Джони и Тейонг влязоха в хола където Дойонг седеше на дивана, а Джехьон в скута му.
В продължение на десет минути Дойонг се опитваше да избута Джехьон, но беше неуспешно, защото той го беше прегърнал през кръста и не спираше да повтаря, че иска да го гушка.
След малко Джънгу влезе в стаята държейки някаква дебела и много стара книга.
- Мисля, че знам какво му е. - каза той поглеждайки към Джони.
- Какво му е? - попита Джони.
- Мисля, че е пил някаква отвара.
- Какво!? - извика Тейонг. - Отвара!? Джони имаш да обясняваш. Започни от това какви бяха онези с червените очи.
Джони хвана ръката на Тейонг и го сложи да седне на дивана.
- Добре. - започна той. - Знам, че ще звучи невъзможно, но не откачай. Онези момчета бяха... вампири.
- Какво!?
~~~
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
