2

1K 139 21
                                    

- Най-накрая успяхме. - Дойонг въздъхна щом стигнаха ресторанта.

- Да, н... - Джехьон замълча усещайки как му прилоша изведнъж.

- Добре ли си? - Дойонг сложи ръка на рамото му.

- Да, просто ми прилоша. Сигурно, защото съм гладен.

Двамата влязоха вътре и започнаха да се оглеждат за приятелите си.

- Най-после се появихте!

Двете момчета погледнаха в дясно и видяха Лукас, който мяташе с ръце към тях и се смееше като откачен, докато Джънгу се опитваше да хване ръцете му. Тейонг гледаше към Лукас и сякаш всеки момент беше готов да стане да го удари с нещо.

- Това заслужаваше ли си изобщо! - Джехьон погледна към Дойонг. - Вместо да търсим ресторанта можехме просто да отидем на друго място.

- Не е късно да си тръгнем. - Дойонг се усмихна и двамата с Джехьон се обърнаха и точно щяха да излязат, когато чуха Тейонг да се провиква:

- Да не сте посмели да си тръгнете и да ме оставите сам с тези идиоти.

- Хей, единствения идиот тук е Лукас! - Джънгу ущипа Лукас по ръката и другото момче нацупи.

Дойонг и Джехьон сведоха глави и седнаха при тях.

- Защо се забравихте толкова? Загубихте се нали? - засмя се Лукас.

- Не! Не се загубихме. Просто влязохме в няколко магазина и така. - Дойонг каза, докато разглеждаше менюто. Нямаше да признае пред останалите, че са се загубили. Това, че той се заяждаше и подиграваше с Джехьон, не означава, че другите също можеха.

- Аха, но не сте си купили нищо? - Тейонг ги попита скептично.

- Само разглеждахме! Вие поръчахте ли си? - Дойонг побърза да смени темата.

Момчетата започнаха да обсъждат какво ще си поръчат, когато Джехьон усети как започна да му се вие свят. Черни петна започнаха да се появяват през очите му и имаше чувството, че ще припадне. Започна да чува гласовете на останалите заглушено.

Всички говореха и го обзе паника, досега не му се беше случвало такова нещо. Направи първото нещо, за което се сети и това беше да извика Дойонг.

Джехьон отвори уста опитвайки се да каже нещо, но не излезе нито звук. Пое си дълбоко въздух и с треперещ глас простена:

His true feelings | DojaeWhere stories live. Discover now