His true feelings | Dojae

19

- Как така проклятието да е друго. - извика Дойонг, щом той, Юта и Джънгу влязоха във всекидневната, за да останат на саме.

- Противоотвара не подейства. - обясни Юта. - Единствения начин да не подейства е ако магията е друга.

- Но аз бях сигурен, че е това. Всичко пасваше с историята на Дойонг за случилото се. - настояваше Джънгу.

- Разкажете ми. - настоя Юта.

Дойонг спря да обикаля напред назад, въздъхна дълбоко и седна на дивана. Опитваше се просто да изтрие този ден от паметта си, но явно това никога нямаше да се случи.

- Бяхме в Хонг Конг. - започна той гледайки втренчено в пода. - С Джехьон се загубихме. Влязохме в един магазин, който помислихме за сувенирен...

Разказа остатъка от историята възможно най-подробно.

- Как се казваше магазина? - попита Юта.

- Пишеше на китайски. Не знам.

-  Мхм. - Юта кимна бавно замисляйки се. - А този продавач? Той как се казваше?

- Май беше... Нещо си Чен... Сиченг...

- Мамка му! - Извика Юта. - От всички магьосници в Хонг Конг точно Сиченг!

- Всичко наред ли е? - Тен отвори вратата подавайки главата си, но само след миг залитна навътре в следствие на това, че Хечан го бутна понеже не можеше да види нищо от него.

- Знаеш ли кой е Сиченг? - Дойонг игнорира двамата натрапника и насочи въпроса си към Юта.

- Това е бившия на Юта. - засмя се Хечан, но замлъкна виждайки злобния поглед който Юта отправи към него.

- Какво общо има той със случилото се? - зачуди се Тен изпитвайки неосъзнат гняв, че японеца говори за него.

- Той е проклел Джехьон. - каза Юта. - И ще трябва да го заведем там, защото ще може да развали магията. Така ще е по-лесно от колкото да го направим сами.

- Добре тогава. - обади се Джънгу.
- Значи отиваме в Хонг Конг.

- Вие отивате. Аз не стъпвам там. - Юта се тръшна на дивана и кръстоса ръце.

- Ти си този който го познава! - възпротиви се Джънгу.

- Хечан също го познава, ще дойде с вас.

- Защо не искаш да дойдеш? - попита Тен гледайки го скептично. - Не ми казвай, че още го харесваш.

- Не... - започна Юта цупейки се. - Но той си има гадже и продължи напред през проблем да ме забрави. А аз съм самотен и нещастен. Не искам да ме вижда така.

- Е ако това е проблема... Аз ще съм ти гадже и така даже може да му натриеш носа. В смисъл колко хора са имали честта да са с моя милост.

- Обзалагам се, че са повече от колкото ти можеш да броиш. - отговори подигравателно Джънгу.

- Не помагаш! - измрънка Тен. - Е Юта съгласен какво ще кажеш?

- Не!

~~~

За поредна вечер Дойонг не можеше да спи. И проблема не беше само, защото го бяха сложили да спи на това леглото с прекалено твърд матрак. Мислеше какво ли всъщност е проклятието щом не е това.

Искаше само за момент да забрави и да заспи, поне за няколко часа да избяга от всичко. Но не можеше. На всичкото отгоре през последните дни бе свикнал Джехьон да спи при него и сега му беше странно да е сам. Каква ирония само. Но нямаше нищо лошо да спи при най-добрия си приятел... Не стига вече!

Дойонг стана рязко в седнало положение.

Омръзна му постоянно да повтаря това за най-добрия приятел, опитвайки се да успокои съвестта си. Защо по дяволите се чувстваше толкова добре при близостта на Джехьон? Толкова бе объркан.

Дойонг бе изваден от мислите си щом чу вратата да се отваря внимателно. И естествено скоро забеляза как Джехьон се вмъкна в стаята.

- Защо си буден по това време?

Джехьон подскочи изплашен.

- Исках да спя при теб.

Дойонг се усмихна и повдигна единия край на завивката. Джехьон не изчака друга покана и веднага се затича към леглото настанявайки се до чернокосия.

Двамата легнаха с лице един към друг. Съзерцаваха се без нито да осъзнават че го правят. Дойонг забеляза топлия поглед с който Джехьон го гледаше. Излъчваше толкова любов, че караше сърцето му да се къса. Как е възможно една магия да създаде чувства толкова реално изглеждащи.

Джехьон се приближи към него и погали нежно лицето му с ръката си. Погледа му се плъзна надолу към устните на Дойонг. Прокара пръстите си по тях следвайки контурите им, затаявайки дъх преди едва доловимо да прошепне:

- Дойонг, може ли да те целуна?

~~~