His true feelings | Dojae

13

Дойонг седеше на дивана и сменяше безцелно каналите. Не търсеше нещо определено за гледане, просто искаше да се занимава с нещо за да успокои мислите в главата му.

Защо това трябваше да се случва? Защо точно Джехьон трябваше да бъде прокълнат?

- Дойонги, какво ти има? - Джехьон го попита сядайки до него.

- Нищо. - излъга той. - Просто съм изморен.

- Хм, ще се направя че ти вярвам.

Джехьон обви ръка около раменете му и се приближи към него. Дойонг усети как започна да се успокоява, което го озадачи. Как само близостта на другия го караше да се отпусне и да забрави за миг за всичко. Но това беше обсолютно нормално, нали все пак му бе най-добър приятел. Нямаше нищо странно.

Дойонг облегна глава на рамото му и затвори очи. Джехьон започна нежно и бавно да прокарва пръсти през косата му. Чернокосия издаде лек окуражителен стон. Защо му беше толкова приятна близостта до другия?

Дойонг размърда глава, отърквайки я в рамото на Джехьон, усещайки меката материя на блузата му.

Джехьон се засмя тихо и спря да мести ръката си.

- Ммм! - изхленчи чернокосия и погледна към приятеля си намръщено, без да вдига глава от рамото му.

- Какво?

- Защо спря? Беше много приятно. - Дойонг хвана ръката му и я задвижи.

Другия само се усмихна и започна отново да си играе с меката му черна коса.

- Мисля, че ще заспя. - прошепна Дойонг сякаш говореше на себе си.

- Спи тогава.

Дойонг затвори очи отново, решавайки да го послуша и да поспи.

Точно, когато усещаше, че се унася, се чу отварянето на входната врата. Реши да игнорира шума, мислейки че това най-вероятно е Лукас.

Но не беше той. Уживен разговор се разнесе из целия апартамент. Един от гласовете, които се чуваше над останалите бе този на Джони.

- Не. - измрънка Дойонг заравайки глава във врата на Джехьон, мечтаейки другите просто да се разкарат и да ги оставят намира.

- Не съм бил в апартамент от доста време. - каза глас, който чернокосия не разпознаваше. - Но е все толкова тясно, колкото си спомням.