𝒍𝒆𝒕𝒕𝒆𝒓 𝒇𝒖𝒍𝒍 𝒐𝒇 𝒎𝒆𝒎𝒐𝒓𝒊𝒆𝒔 •𝒌𝒐𝒐𝒌𝒗•

{twenty one}

* * *Няколко дни по-късно* * *

Раните на Чонгкук вече почти не си личаха. Вече можеше да ходи, макар и да накуцваше на няколко крачки.

През тези няколко дни, не е лежал, както повечето ранени. Постоянно бе на крак. Или чистеше оръжията или се упражняваше в стрелба, а за мишена използваше кутииките от бира, които четиримата пиеха вечер.

Чонгхьон често излизаше, за да "патрулира". Никога не знаеш, кога хората на Тамахаши ще те открият.

Техьонг тренираше заедно с Чонгкук. По-големият му обясняваше и му помагаше да се прицелва. Даваше му съвети, как да задържи въздуха си и тестваше рефлексите му, разбира се, по безопасен начин.

А Намджун? Той прекарваше повечето си време вътре е къщата. Разчистваше, понякога им приготвяше рамен, а през повечето време чертаеше план. Всичко трябва да е организирано, все пак убийството на Тамахаши си бе една трудна работа.

~

Стъмни се. Тримата се прибраха, а Намджун сложи храната на масата.

-Планира ли всичко? - попита Чонгкук, сядайки на стола, до Техьонг.

-Седнете и се настанете. - намигна Намджун и излезе от стаята.

След няколко минути се върна с една обикновена тетрадка. Сложи я на масата и я разтвори.

-Успях да намеря локацията на Тамахаши. Той е на другият край на Сеул. Това е добре, защото сега не може да ни намери, а и ще имаме време да се подготвим на път за там.

-Как успя да намериш локацията му? - попита Чонгхьон.

-Има доста неща, които не знаете за мен. Глупакът не е обезопасил системите на телефона си. С лекота го хакнах чрез моя и сега имам достъп до паметта му, локацията му и разбира се, мога да подслушвам телефонните му обаждания, без да се притеснявам, че ще разбере нещо.

-А аз защо не знам? - обади се Техьонг.

-Защото не си питал. А и не мисля, че е нужно просто да дойда пред теб, да ти кажа, че съм хакер и да си тръгна.

-Напротив, нужно е.

-Добре млъкни, вече знаеш и това е важното. - Намджун метна с ръка и дори не остави Те да отговори, отново започвайки да обяснява. - Знам тази сграда. Изглежда така.

Намджун разтвори тетрадката. На нея бяха изрисувани множество квадратчета, няколко кръгчета и доста линии.

-Това тук са кашоните, разположени в стаята. Използват я като склад. През нощта не е охранявана, а през деня хората се държат така сякаш не съществува. Добър избор за скривалище от страна на Тамахаши. - обясни Джун, посочвайки квадратчетата, които бяха навсякъде из стаята. - Тук би трябвало да са Тамахаши и хората му. А ето тук ще сме ние.

Намджун отново посочи, плъзгайки пръста си по хартията.

-Чонгкук, Техьонг и аз ще се захванем за мъжете в черно. Първо ще отвлечем няколко, колкото да намалим бройката. Ако се усъмнят или ни видят, знаете какво следва.

Другите кимнаха.

-Ами аз? - попита Чонгхьон.

-Ти се заемаш с Тамахаши.

Братът на Кук кимна.

-Не знаех, че можеш да си сериозен. - обади се Кук.

Намджун се засмя и погледна Чонгкук.

-Както казах, има много неща, които не знаете за мен.

* * *

Авторска бележка:

Харесвате ли Юнмин?

Защото следващият ми проект ще е за точно този шип хд.