𝒍𝒆𝒕𝒕𝒆𝒓 𝒇𝒖𝒍𝒍 𝒐𝒇 𝒎𝒆𝒎𝒐𝒓𝒊𝒆𝒔 •𝒌𝒐𝒐𝒌𝒗•

{seventeen}

Момчетата ходеха по пътеката между гробовете, докато не се спряха пред един от тях, върху който бе гравирано "Чон Сангсук".

-Това е. - проговори Намджун, а Техьонг кимна и остави сака с парите до плочата.

-Колко е часът? - попита по-малкият.

Джун извади телефона си от задния джоб на дънките. Слава богу, че не бе паднал някъде през всичките тези неща, случили се наскоро. Погледна часът и лицето му посърна. Техьонг погледна през рамото му. Бе 18:40, а Чонгхьон още не бе се появил.

Техьонг се обърна и взе лопата, която бе подпряна на стъблото на една плачеща върба. Подхвърли я на Намджун, който ловко я улови и започна да копае в близост до гроба, след като получи знак от братовчед си.

~

Изровиха средно голяма дупка. За щастие не откриха нищо травмиращо в пръстта.

Те хвърли сака в дупката, след което Джун я напълни обратно и потъпка, за да не личи, че някой е ровил тук.

-Сега какво? - попита по-големият след като работата бе свършена.

-Сега отиваме при Тамахаши. Ще се погрижим да си плати.

-Как ще го открием?

Техьонг подхвърли малка бележка на Ким, който я хвана и разгъна. На нея бе изписан адрес.

-Намерих я в пълнителя на пистолета. - поясни Те.

-Тогава да тръгваме. - Намджун закрачи по пътеката, следван от братовчед си. - И нека силата бъде с нас.

Техьонг се спря, при изблика на спомени който нахлу в главата му.

* * * Ретроспекция* * *

-ТеТе! - извика седемгодишният Намджун, който изтича по стъпалата и прегърна петгодишния Те.

-Намджун хьонг! - извика Те обратно и отвърна на прегръдката.

Майката на Намджун дойде до момчетата, докато махаше престилката си.

-Здравей, Те. - поздрави г-жа Ким с топла усмивка.

-Здрасти, лельо. - върна поздрава детето и прегърна и жената.

-Яденето скоро ще е готово, Намджун. Качете се горе и когато ви извикам, елате, става ли?

-Да мамо. - съгласи се седемгодишният и хвана Те за ръка, пoвличайки го към стаята си. - Ела, ще гледаме Стар Уорс!

~

-Намджун! Техьонг! Храната е готова! - извика майката на Джун от стъпалата, стряскайки децата, които бяха разхвърляли всички играчки, правейки се на герои от филма.

-Идваме след секунда! - изкрещя Джун обратно и огледа кочината, която бяха сътворили. - Ако мама види ще ни убие! Хайде ще слезем да ядем и после ще оправим.

Техьонг кимна и двамата излязоха от стаята.

-И нека силата бъде с нас! - пошегува се Намджун и двете момчета се засмяха, след което слязоха по стъпалата.

* * *Край на ретроспекция* * *

-Техьонг? - Намджун се върна при братовчед си, който се бе просълзил от спомена. - Добре ли си?

Те просто го прегърна силно.

-Липсват ми старите времена. - прошепна. - Когато си играехме заедно. Когато майка ти ни готвеше. Когато я интересувах...

Джун отвърна на прегръдката.

-Сега спомни ли си за къщата? - попита, а Техьонг кимна.

-Ами ти? - също попита Те.

-Дори не знам как успях да я забравя. - Ким се усмихна. - Ще тръгваме ли? Трябва да спасим Чонгкук все пак.

-Но нали каза, че със сигурност е мъртъв?

-Надеждата умира последна. - Намигна му по-големият.

Те кимна и се усмихна за пръв път от дълго време.

-Да тръгваме.

* * *