{four}

255 42 6
                                    

Нека оставим лошите спомени на страна. Искам четвъртият да е специален. На 4 април, все пак, най-после успяхме да сподели чувствата си, нали?

❦ ❦ ❦

Три дни по-късно, Техьонг беше изписан от болницата и чакаше Чонгкук в парка.

Бяха се уговорили да се видят. Перфектния момент и двамата да споделят това, което толкова време държаха за себе си, а именно любовта им един към друг.

След близо пет минути, по-големият стигна до мястото и зърна Те, който беше с гръб към него.

Брюнетът отиде до него и му закри очите, от което по-малкия се стресна леко.

-Познай кой е - Усмихна се Чон.

Техьонг се усмихна и веднага позна.

-Куки

По-голямият махна ръцете си и мина пред него.

-Какво ще ми казваш? Умрях си от любопитство. - започна да разпитва Те.

-Ще ти кажа, но първо ела

След тези думи Чонгкук хвана Те за ръката и го поведе на някъде.

Повървяха известно време и най-после се спряха на една полянка. Късен следобед, слънцето бавно се се скриваше зад небосвода, рисувайки небето с красивите цветове, преобладаващи червено, жълто, оранжево и синьо.

-Ъм.. Те.. - Чонгкук се опитваше да намери подходящи думи. Мисията невъзможна.

Техьонг го изчакваше търпеливо, гледайки го в устните. Как искаше да ги целуне сега. Не мислеше за нищо друго.

-Исках да ти го кажа доста отдавна и мисля, че сега е момента... - продължи да опитва по-големият.

-Кажи го направо, Куки - подтикна го Те, вече губейки търпение.

-Харесвам те! - изстреля Чон, оставяйки и двамата приятно изненадани.

-Х-харесваш ме? - заекна русокосия.

-Да, от доста време... Знам, че не го очакваше, ако ти не ме харесваш, ще те-.

Чонгкук не успя да довърши изречението си, усещайки устните на Те да се движат плавно върху неговите. Не се забави и отвърна на целувката.

Не се отделяха дълго, сякаш тази целувка ще е последната, която ще споделят.

Този прекрасен момент свърши, когато двамата се отделиха за въздух.

-Аз също те харесвам - прошепна Техьонг и прегърна Кук

Двамата останаха известно време прегърнати в приятна тишина, докато Чонгкук не реши да я прекъсне.

-Става късно.

-Да, аз ще се прибирам.

-Искаш ли да дойдеш вкъщи?

-Не съм сигурен.. Не искам да се натрапвам.

-Спокойно, все пак аз те каня.

-Ами...

-Хайде де, ТеТе. - Помоли го Кук със сладък глас.

-Добре добре, идвам - усмихна се Те, на проявата на сладурство от страна на по-големият.

Кук също се усмихна широко и вдигна Те булченската. Той тръгна без да обръща внимание на по-малкия, молещ го да го пусне.

Брюнетът пусна Техьонг, чак когато бяха пред вратата на апартамента му, за да отключи входната врата.

Двамата влязоха в апартамента и се насочиха към дивана. Чон седна, а Те се настани до него, прегръщайки го. По-големият пусна филм и двамата се загледаха, докато накрая не заспаха прегърнати.

❦ ❦ ❦

Този спомен не случайно е един от любимите ми все пак. Когато ме целуна.. Беше вълшебно. Сякаш не бях на земята. Бях другаде. Всяка една целувка от теб ме караше да се чувствам така. Сякаш съм на седмото небе.

Наистина ми липсват тези моменти. На теб липсват ли ти?

* * *

𝒍𝒆𝒕𝒕𝒆𝒓 𝒇𝒖𝒍𝒍 𝒐𝒇 𝒎𝒆𝒎𝒐𝒓𝒊𝒆𝒔 •𝒌𝒐𝒐𝒌𝒗•Where stories live. Discover now