𝒍𝒆𝒕𝒕𝒆𝒓 𝒇𝒖𝒍𝒍 𝒐𝒇 𝒎𝒆𝒎𝒐𝒓𝒊𝒆𝒔 •𝒌𝒐𝒐𝒌𝒗•

{six}

Днес се чувствам изненадващо добре. Перфектното състояние за един от хубавите спомени. Като например този, в който двамата отидохме на лунапарк.

❦ ❦ ❦

Няколко дни по-късно, двамата седяха прегърнати на леглото, в дома на Чонгкук.

Те се отмести и погледна часовника. 17:34. Той се върна обратно в прегръдките на по-големия, поглеждайки го с големи кучешки очички.

-Куки, скучно ми е!

-Какво ти се прави, сладур?

-Не знам, измисли нещо. - Те се изправи в седнало положение и се протегна.

-Какво ще кажеш да отидем на лунапарк.

Очите на по-малкия светнаха и погледна Кук радостно.

-Може ли?

-Да, разбира се. - усмихна се Чон в отговор и също се изправи.

Двамата се изправиха, оправиха се и излязоха, държейки се за ръце. След около десет минути път с кола, пристигнаха на желаната дестинация и слязоха от превозното средство. Влязоха от входа на лунапарка и още от там, русокосият ахна.

-Леле, доста се е променило от последният път.

-Кога за последно ходи? - попита Чонгкук.

-Преди десет години. Чудя се как още не са изоставили мястото.

-Сериозно ли цели десет години не си идвал тук?

-Е, ами трябваше да уча, имах други ангажименти, и трябваше да помагам на родителите си. Нямах възможност.

Кук кимна в разбиране.

-На какво да се повозим първо? -попита по-големият след кратко мълчание.

-На това! - Те посочи "къщата на ужасите" - когато бях малък исках да отида там, но бях под дадената възраст.

-Ами да отиваме тогава!

Влязоха в къщата, както и се повозиха на много други. Стана доста късно и забавлението им приключи. Влязоха обратно в колата. Размениха си усмивка и целувка и се прибраха. Легнаха обратно на леглото и се прегърнаха.

-Хареса ли ти днес?

-Нямаш си и на представа колко!

Кук се усмихна. След известно време мълчание, Чон проговори.

-Те, не трябва да се привързваш към мен прекалено.

-Късно е. -усмихна се Техьонг и прегърна брюнета.

Кук отвърна на прегръдката но не се усмихваше. Замисли се, но думите на Те го изкараха от транса.

-Защо го каза?

-А... А не, нищо важно, спокойно. Знаеш ли, изморен съм, хайде да поспим и утре може да поговорим. -Кук се опита да се измъкне от ситуацията и гушна гаджето си.

-Ъм, добре.. -Отвърна Техьонг и също го прегърна.

-"Криеш нещо от мен, Куки" -помисли си Те и заспа с тази мисъл.

❦ ❦ ❦

Беше прекрасно! Много искам да повторим изживяването, но за жалост не можем...

* * *

Авторска бележка:

Както знаете, училището започна и най-вероятно ще качвам по-рядко. Но все пак ще се опитам да съм редовна!

Съжалявам предварително, ако се забавя с ъпдейтите прекалено!