Животът на Дойонг е на път да се промени драстично.
Какво ще се случи щом двамата с Джехьон се изгубят в Хонг Конг и влязат в един магазин за сувенири.
Дали всичко ще си остане както преди или един от двамата ще излезе от там... променен.
Дойонг моментално се обърна. При вида на най-добрия си приятел, той стана и обви дланите си около лицето му.
- Джехьон! - извика Дойонг изплашено.
Джехьон погледна към него с празен поглед сякаш не можеше да го фокосира.
- До... йонг...
- Да го заведем вкъщи! - Лукас веднага стана и извади телефона си, за да извика такси.
Дойонг прехвърли едната ръка на Джехьон през рамото си и му помогна да стане, след това се отправиха към изхода.
~~~
- Дойонг,Дойонг, Дойонг... ДОЙОНГ! - Джънгу го хвана за раменете и го разтръска.
- Буден съм! - Дойонг скочи от леглото и започна да се оглежда. - Как е Джехьон!? Да не се е влошил!?
Предишната вечер, Дойонг стоя не отлично до Джехьон, за да бъде сигурен, че няма да се влоши, докато накрая Тейонг не му каза да си ляга, след като температурата му беше спаднала.
- Не той е добре... принципно... - Джънгу измънка последното под носа си.
- Какво имаш в предвид? Как така принципно?
- Сякаш вчера изобщо не е бил болен. Сега си е абсолютно добре. Нито му е лошо, нито има температура.
- Тогава всичко е наред! - Дойонг си отдъхна, наистина много се бе притеснил.
-Ами не точно... Виж държи се странно.
- Какво разбираш под странно?
- Ами като за начало, бях събуден в осем сутринта защото чух някакво хлопане в кухнята. - Джънгу започна да обяснява кръстосвайки ръце - Събудих Лукас и отидохме да проверим какво става. Видяхме Джехьон, който приготвяше закуска и си тананикаше hero на monsta x. Беше ухилен до уши и дразнещо щастлив. Също така когато започнахме да говорим по-силно той каза цитирам: Затворете си плювалниците загубеняци такива, ще събудите Дойонг.
Дойонг понечи да каже нещо, но Джънгу го прекъсна:
- Това не е всичко! През последния половин час през пет минути ни пита дали си се събудил.
Дойонг свъси вежди. Джехьон никога не се е държал така, наистина беше странно. Той излезе от стаята и се запъти към кухнята. Когато отвори вратата видя най-добрия си приятел, който беше обърнат с гръб към него и готвеше палачинки.
Джехьон чу че някой влиза. Обърна се и се усмихна сияйно щом видя, че е Дойонг.
- Дойонгиии, събудил си се! - Джехьон заподскача към него и го прегърна през кръста. - Липсваше ми!
~~~
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
