🖤Черните рози🖤

16 3 1

Отидох на любимото си място- камъка. Той се намира недалеч от училище, но около него има много дървета, заради това никой не го забелязва. Ходя там когато съм тъжна, гледам небето и мечтая. Това място е магично. Стоях там около половин час, когато чух стъпки зад мен. Обърнах се.
-Наистина ли? Мислех, че аз съм единствения, който обича да идва тук?
Беше Натаниел.
-Явно не си.
-Хей, какво ти има? Попринцип, когато обиждаш хората се появява усмивка на лицето ти, а сега е някак празно.
-Нищо ми няма.
-Опитай пак.
-Зейн ме ядоса?
-Защото каза за рождения ти ден?
-Да.
-Всяка година на този ден получаваш букет с любимите ти цветя-черни рози, защо?
-Не знам. Никой не знаеше кога е рождения ми ден, освен Шон,  но той казва, че не са от него.
-А, днес получи ли?
-Не. Явно и този човек е забравил.
-Не бъди толкова сигурна.
В този момент Нейт извади букет с черни рози.
-Не мислиш, че някога бих забравил рождения ти ден, нали?
Той се усмихна нежно и ми подаде розите. Оставих ги върху чантата ми и го погледнах. Изведнъж той се изправи и дойде пред мен. Погледнах го от ниско. Той се наведе, като не спираше да ме гледа в очите. Аз леко се надигнах, добре че винаги си стоя на коленете. Изведнъж, някъде по средата, усните ни се впиха едни в други. Целувката продължи няколко секунди. После се разделихме, не че искахме. Той започна да се изправя отново без да откъсва поглед от очите ми. Слязох от камъка. Той хвана ръката ми и ме придърпа към себе си. Можех да усетя дъха и топлината на тялото му. Погледна ме и ми каза:
-Давина, спомням си, когато те видях за първи път преди 15 години. Спомням си как ми се усмихна за първи път. Спомням си как за първи път ме прегърна. Спомням си всеки един момент с теб. Винаги, когато си плакала и си се смяла. Харесвам те. Харесвам те от първия момент, в който те видях.
Не ми трябваше да чуя нищо повече. Придърпах го към себе си, надигнах се леко на пръсти и го целунах. Той леко се изненада, но отговори. Беше вълшебено. Щом свърши и се разделихме, една сълза се плъзна по лицето ми, но той я спря щом стигна до бузата ми.
-Защо плачеш?
-Защото си мисля, че е сън и не е истинско.
Той взе ръката ми и я сложи на сърцето си.
-Усещаш ли това? Това е сърце, което бие само и единствено за теб, и за никоя друга.
Усмихнах се и преди да пусна още една сълза си почистих лицето с ръце. Прегърнах Нейт и той отвърна.
-Обичам те, Давина Клеър! ❤

I Hate You I Love YouRead this story for FREE!