Oh, come on!

7 4 0

Изведнъж чух училищния звънец и се стреснах. Защо ли? Защото бях ЗАСПАЛА в часа по история. Дано само да не съм бълнувала.
-Добро утро, г-це Клеър. Как спахте?
-Мило е от ваша страна да ме попитате.-казах и се усмихнах нагло.
Защо езикът ми е толкова хаплив?
-Наказана сте! След часовете в библиотеката!
Завъртях очи и си тръгнах.
По пътя към шкафчето ди мислех за съня ми. Беше толкова реален и прекрасен.
Следващият час беше музика. Взех ди нещата и се качих в кабинета. Всичко беше така, както в съня ми. Притесних се, че откачам. Изведнъж госпожата каза:
-Имам изненада за вас, деца.
В този момент вратата се отвори и 1D влязоха. Всички започнаха да подскачат, но аз не обръщах внимание. По време на суматохата просто се изнизах. Отидох в библиотеката два часа по-рано. Там поне винаги е тихо, спокойно и празно.
Седнах на един от чиновете до прозореца. Не съм най-големия почитател на книгите, но бях сигурна, че не искам някой да разбере за рождения ми ден.
Каква е историята с рождения ден ли? Веднъж на него реших, че ще е добър момент да призная на момчето, което харесвам, че го харесвам. Но не стана както си го представях. Щом му казах, той буквално се изсмя в лицето ми. Почувствах се много тъпо. Можеше да ме отреже и по-нежно.
Гледах през прозореца и си мислех за съня ми. Изведнъж звънецът би. Колко време бях гледала през прозореца? По коридора се чуваха крясъци. Явно вече цялото училище беше разбрало за 1D.
Внезапно някой влезе, но го направи много тихо. Чувах дъха на този някой. Сякаш беше бягал маратон. Тръгна към мен, но съм сигурна, че не ме видя, защото щом стигна до мен казах:
-Бу!
Почти докарах на човека сърдечен удар.
-Защо го направи? - каза той и ме погледна.
Чак тогава забелязах кой е той. И разбрах защо е задъхан. Това беше единственият и неповторим Зейн Малик!
-Реших, че ще е забавно. -казах опитвайки се да прикрия вълнението си, че го виждам.
-Разбира се, че е забавно. Най-якото е да живееш на ръба. -каза той иронично.
Започнах да се смея, а той след мен.
-Може ли да седна? -попита Зейн.
-Не! -казах аз. -Що за тъп въпрос? Разбира се, че може.
Той седна.
-Защо сте тук? -попитах го.
-Един приятел ни помоли да дойдем да изненадаме най-добрата му приятелка в часа по музика, но нея я нямаше.
-Коя е тя? -попитах го, сякаш не знам, че говори за мен.
-Ти вече пита, сега е мой ред. Коя си ти?
-Аз съм...
Тогава званецът би.
-... спасена от звънеца. Трябва да влизам в час. Довиждане, Зейн Малик. Беше ми приятно да се запознаем. -казах и тръгнах да излизам.
-Но аз дори не знам името ти! -каза той малко по-високо, за да го чуя.
Обърнах се и му отговорих.
-Напротив!
Намигнах му, завъртях се и излязох.

I Hate You I Love YouRead this story for FREE!