Poor Shawn

10 3 0

Гледната точка на Джесика
На следващия ден бяхме отново на училище. Чудя се кой самотен кретен е измислил тази глупост. Това е място за хора без личен живот, които искат да станат счетоводители. Моята мечта е да стана актриса, затова съм толкова добра в преструвките.
Часовете започнаха.
Имах първи час математика. Кобрата, която ни преподаваше беше единствена по рода си. Отровата ѝ можеше да те хване от километър. А гласа ѝ-ужас. Писклив та са къса. С Шон бяхме в един клас по математика. Хубавото на тази гимназия беше, че поне можеш да си избираш учителите. Тази кобра преподава безупречно и е много мила, когато не ѝ се качваме на главата.
С Шон седнахме заедно на последния чин. Докато писах една от задачите забелязах, че Шон ме гледа. Е, как да не се зарадвам?! Той сам падна в капана. Написах му бележка:
Хайде след часа да ве чупим и да правим нещо по-интересно.
Погледнах го и му намигнах. Той кимна в знак на съгласие. Вътрешното ми аз почна да танцува победния си танц. Часа и учебния ден за мен и Шон свършиха.
Града е пуст през това време, защото всички са на работа и училище.
-Разгледа ли града?
-Все още не.
-Мендес, днес е твоя щастлив ден. Ще те разходи най-добрия гид на света.
И "случайно" ще минем през една тъмна уличка. - помислих си.
Продължихме към парка. Той е огромен. Има пейки, пързалки, люлки, катерушки и моето любимо-камион за сладолед. Предложих му да си вземем.
-Какъв ще искаш? -попита ме той.
-Ментов. - това е любимия ми сладолед и не само. Обичам всичко ментово.
-Добре.
За мен взе ментов, а за себе си смесен - шоколад и ванилия.
Решихме да продължим. Шон е като детенце. Беше се оцапал с шоколад по устата. Надигнах се на пръсти, за да го почистя, но все пак не го стигнах. Какво? Аз съм висока 1.60, а той 1.88. Какво им слагат във водата на хората. Всички са някакво високи до небето, а аз ги гледам от ниско. Това да си минионче, обаче си има и предимства. Толкова съм сладичка, че буквално всяко момче се влюбваше в мен.
Почистих го, а той вместо да се изправи се наведе още повече и ме целуна. Шон Мендес ме целуна! Целувката беше нежна, топла и приятна. Устните му бяха меки и сладки. Леле, това момче знае как да се целува. Когато въздуха ни свърши, той се изправи и ме погледна. Аз гледах надолу.
-Извинявай. - каза той. - Просто не можах да устоя. Защо не ме поглеждаш? Убидих ли те? Не ти ли хареса?
-Целувката беше страхотна, Шон. Няма проблем.
-Тогава защо не ме поглеждаш?
-Защото, по дяволите, си висок 2 метра и си застанал пред слънцето. Не мога да погледна нагоре!
И двамата се засмяхме. Решихме да отидем у нас, защото беше станало топло.
А за това,което щеше да стане вкъщи не отговарям. 😉

I Hate You I Love YouRead this story for FREE!