I love this school

29 3 3

Гледната точка на Давина
Часовете минаваха бавно и скучно. Джесика и Шон ги нямаше. Хана и Кейлъб не се отделяха един от друг. О, толкова са сладки заедно, че ще стана диабетичка.
Дойде и последния час. Той е музика. Този предмет е избираем. Или музика или изобразително. С двете си леви ръце рисувах по-зле и от кон, който е със завързани очи. Хана и Джесика учат изобразително. Само аз и Натаниел сме в часа по музика. Дори Шон учи изобразително. Смята, че все ще го карат да пее постоянно и заради това се записа да рисува.
Влязох и си седнах на мястото. Звънеца удари и часа започна. Госпожата влезе и ни каза, че има изненада за нас, но преди това трябвало да седнем момче, момиче, момче момиче. Не знам от къде ѝ хрумна, но добре. До мен беше Натаниел. Бях в края на редицата и до мен нямаше друг. Госпожата каза да станем и да приветстваме нашите специални гости - One Direction. Всички момичета почнаха да скачат от радост. Даже имаше една или две, които припаднаха, но момчетата ги хванаха. Ето защо е трябвало да седнем така. Аз обаче просто стоях. Не, че не съм им фен, но момчето до мен ми беше по-интересно. Госпожата ни каза да седнем. Започна се с: може ли автограф, може ли снимка, може ли да ми станеш гадже, ще се ожениш ли за мен и подобни. Само аз стоях с безразлично лице и си драсках в тетрадката. Явно убиден Зейн дойде при мен и си сложи ръката на рамото ми. Стреснах се, защото дори не следях това, което става в стаята. Изведнъж настъпи тишина. Той ме попита:
-Поради факта, че не се развика щом ни видя бих могъл да кажа, че си свикнала със знаменитости, значи ти си най-добрата приятелка на Шон. Прав ли съм?
-Да.
-Тук сме, защото Шон ни помоли да те изненадаме, но не се получи и все пак, честит рожден ден, Ди.
При тези думи настръхнах и го погледнах кръвнишки. Леле, усетих колко го достраша. Събрах си нещата и излязох с бясна скорост. Той ме последва.
-Какво стана? Защо избяга? Аз ли нещо направих?
-Да, ти!
Нямах основание да му държа такъв тон, но бях ядосана. Винаги ми е бил любимия от групата. В друг ден бих го целунала, но не и днес.
-Защо ми се сърдиш? Шон каза, че си ми фен и че искаш да се запознаем.
-Така е. Само, че да се беше случило друг ден.
-Защо? Имаш рожден ден. Кой ден е по-хубав от този?
-Всеки друг. Никой не знаеше, че имам рожден ден. Този ден за мен е най-обикновен. В него няма нищо специално.
В този момент звънецът би и всички започнаха да излизат. Докато Зейн беше с фенки аз избягах.

I Hate You I Love YouRead this story for FREE!