Amaranthine | myg×jhs ( КФФ2017) ✔

Ден Осми

.

.

.

- Какво, няма ли да дойдеш? - попита очуден Хосок, нотка разочарование, прокрадвайки се в гласа му. От другата страна на линията се чу тиха, извинителна въздишка, придружена от шума на хората. Усмивката на червенокосия мигновено загасна, на негово място оставяйки тъгата, а ръката му замръзна по средата на механичното разбъркване на кафето.

- Съжалявам много, Слънчице. - чу се от другата страна на линията след няколко секунди мълчание. Не знам какво стана. По принцип трябваше да карам практиката си в Сеул, ала снощи ми се обадиха, че имало някакъв проблем с документите и че трябва да завърша практиката там.

- Как така толкова внезапно? Каква образователна система е това?

- Хосок, стават такива грешки. Нормално е! - момичето се опита да се оправдае, повишавайки леко тона си. - На мен също не ми е приятно, че изобщо не можахме да се видим и да говорим, но каква вина имам аз?

Хосок издаде въздишка, прокарвайки пръсти през червената си коса. Изпъна единия си крак напред и снижи тялото си, отпускайки главата си на облегалката на стола. Усещаше слънчевите лъчи върху лявата си буза, изгарящи кожата му с топлина, неестествена за този сезон. Бе затворил очите си, опитвайки се да се успокои, да се примири със ситуацията, ала просто не можеше. Смяташе случващото се за прекалено.

- Права си. Съжалявам. - прошепна въпреки това, игнорирайки мислите си и се опита да се усмихне, въпреки че тя не можеше да го види. - Забавлявай се тогава, трябва да затварям. - след това махна телефона от ухото ви, натискайки червената слушалка, с което сложи край на разговора.

Прибра телефона си в предния джоб на дънките си, погледа му, насочвайки се към белия таван, от който струеше жълтеникава изкуствена светлина, сливаща се с тази на сутрешното слънце. Бе разочарован, наистина бе. Очакваше, че този ден ще бъде специален. Бе прекарал цялата вечер, говорейки с Ари, обсъждайки срещата им. И двамата бяха наистина развълнувани, имаха да си кажат толкова много неща, да споделят толкова много изживявания. И двамата очакваха с нетърпение следващия ден. А сега сякаш бе изригнал вулкан, лавата му, унищожавайки всичко след себе си, изпепелявайки всички надежди и очаквания, оставяйки катран след себе си. До една степен се чувстваше предаден, знаеше, че не трябва да бъде, защото никой от тях двамата не бе виновен, ала не можеше да спре чувствата си. Част от него разбираше ситуацията на Ари, осъзнаваше колко важно бе за нея да се върне, ала другата... Другата част просто искаше да я прегърне за секунда, да усети вишневия аромат на косата ѝ и нежния парфюм. Да чуе гласа ѝ, да прекарат няколко приятни часа заедно. Ала вече бе невъзможно, защото тя си бе отишла.