Ден Четвърти

225 42 5
                                    

.
.
.

- Не ти вярвам. - отвърна Чонгкук на следващия ден, спирайки пред Хосок като знак, че трябва да поговорят. По - големият бе убедил приятеля си да го придружи до дома му, за да може да си прибере Адам, а Чонгкук се бе съгласил, знаейки за отношението на Хосок относно къщата. Двамата вървяха по препълнените улици на Сеул. Кук бе предложил да спрат таксито по - далеч от къщата, за да могат да поговорят за снощния проблем. - Това е най - детинското извинение, което съм чувал някога. - допълни по - малкия и сбръчи вежди. Хосок въздъхна, топката в стомаха му, която се бе появила снощи се сви още повече и той усети отвратителната болка. Сърцето му заби силно. - Изглеждаше прекалено уплашен снощи, видях го. Целия беше пребледнял, сякаш си видял духа на баба Чонг! Какво по дяволите се е случило Хосок?

   Хосок въздъхна, усещайки как тялото му е готово всеки момент да се строполи на земята, невъзможността да се справи със ситуацията, невъзможността да отвори устата си и да  каже истината, притискайки го сякаш между четири стени. Макар да бе овладял ситуацията "геройски", не смяташе точно така. Възприемаше всичко като просто една блестяща случайност, спасила живота му от крайна гибелта участ. Сякаш животът нарочно го тикаше в бедствията, показвайки му, че съдбата бе способна да му изиграе толкова лоша шега. Тялото му се стегна при спомена, чувствайки тялото си като бошуваща бомба от хиляди емоции, готови всеки момент да избухнат, помитайки всичко след себе си. Сърцето му ускори двойно ритъма си и той се опита да си поеме дъх, успокоявайки нервите си, ала о, колко трудно всъщност бе. Ръката му бе свита на юмрук, а той затвори очи, преброявайки мислено до десет, след което ги отвори, взирайки се в сериозния, непоколебим поглед на Чонгкук.

   - Снощи попаднах на откачалка докато идвах. - призна си Хосок, чувствайки как сърцето му всеки момент ще избухне, залято от вълна от емоции. - Подгони ме, едва успях да му се изплъзна. Шибаното копеле на преследваше от центъра до дома на Минджн, Куки. Кой знае какво щеше да стане ако не бях успял да му се изплъзна.

   Чонгкук се взираше в него няколко секунди, след което се засмя, поставяйки ръка на рамото на по - възрастния. Хосок го изгледа обидено, отблъсквайки го от себе си и продължи напред, а Кук го последва след секунди, скривайки усмивката си зад дланите си.

   - Виж, няма от какво да се притесняваш Хосок, навсякъде е пълно с откачени. А и не можем да го виним. Който и да е, има пълното право да те преследва хьонг, определено не си за изпускане. Ако не харесваше сестра ми, определено щях да си опитам шанса с теб. - лицето на Хосок почервеня от яд и срам и той въздъхна дълбоко, започвайки да нанася серия от леки удари по гърба на тъмнокосото момче, крещейки му да спре с подигравките.

Amaranthine | myg×jhs ( КФФ2017) ✔Where stories live. Discover now