Когато Джънгкук се отдели от целувката попита отново.
Джк: Защо сте тук?
Т: Разбрахме за това с Намджун и искаме да видим как сте.
Джм: Той предложи. - посочи към Те. - Искаше да види как си защото се притесняваше за теб.
Джк: Значи си се притеснявал за мен? - усмихна се широко. Честни казано много се радваше, че Техьонг изобщо му пука за Джънгкук.
Т: Д-Да... - целува го още веднъж.
Джк: Вече Намджун няма да ни дразни... Така че... Ще бъдеш ли... Моето момче? Мое гадже? - Техьонг се изненада и паникьоса.
Т: Н-Не... Съжалявам... - тогава Джънгкук замръзна. Беше толкова оверен и сега БАМ! Плановете му се провалиха. Техьонг веднага след казаното избяга, а Джимин тръгна по него. Йонги се опита да обърне Джънгкук към него но не можеше. Момчето не мърдаше.
Й:К-Кук? - тогава Джънгкук падна на земята и започна да плаче. Йонги го прегърна и триеше сълзите му.
========
Опс! Не ме мразете. Моля...
KAMU SEDANG MEMBACA
It's not fair! |VKOOK|
Cerita PendekНе е честно! Ти седиш в неговите прегръдки, а аз седя и си мисля "Какво ли ще е да беше в моите прегръдки? " Кога ще разбера че не мога да живея така и ще те заговоря? Може би никога... /#1 in Short Story-26.12.2017/
