Т: Страх ме е...
Джк: Защо?
Т: Тя тук ли е? Аз съм в твойта къща нали?
Джк: Тете успокой се... Само ние сме тук. Мама излезе за работа. Вече е 11 часа. Да унас си. Успокой се моля те! - Техьонг се сгуши в Джънгкук и Куки го затисна към себе си.
джк: Тете тя не е тук, спокойно. Искаш ли да хапнем малко?
Т: Не... Нека постоим още малко така. - Техьонг се отпусна в прегръдката на Джънгкук оставяйки главата си да падне свободно сърху гърдите на Куки. Те поседяха така още няколко минутки и телефонът на Техьонг звънна.
YOU ARE READING
It's not fair! |VKOOK|
Short StoryНе е честно! Ти седиш в неговите прегръдки, а аз седя и си мисля "Какво ли ще е да беше в моите прегръдки? " Кога ще разбера че не мога да живея така и ще те заговоря? Може би никога... /#1 in Short Story-26.12.2017/
