Т: Я виж ти! Аз съм си забравил анцунга! Опс! Хайде аз ще тръгвам...
Те тръгна забързано към вратата, но Джънгкук го хвана за лакътя и го завъртя към себе си.
Джк: Казах, че трябва да поговорим!
Джънгкук не можеше да бъде по-сериозен, поне Техьонг така си мислеше.
Т:Джънгкук... Не мисля имаш какво да ми кажеш...
Джк:Да имам какво да ти кажа! Слу-
Т: Да, да! Не доближавай до мен, Намджун и Йонги повече! Не искам да имам наркоми около мен! Но каквото и да кажеж за мен... Не е вярно! Не слушай другите аз не съ-
Техьонг беше прекъснат от устните на Джънгкук които се слепиха за тези на Те.
====
Упс целувчица! 🤣
YOU ARE READING
It's not fair! |VKOOK|
Short StoryНе е честно! Ти седиш в неговите прегръдки, а аз седя и си мисля "Какво ли ще е да беше в моите прегръдки? " Кога ще разбера че не мога да живея така и ще те заговоря? Може би никога... /#1 in Short Story-26.12.2017/
