Техьонг започна да се смее и през смях проговори:
Т: Ама...Т-Ти чуваш ли се?!
Техьонг започна да смее още по-силно и Джимин го удари по рамото.
Джм:Аз се чувам! И мисля че е така. Ами ако той всъщност иска да те опознае? Мисли позитивно поне един път моля те!
Те спря да се смее и погледна в Джимин сериозно.
Т: Да мисля позитивно? Ти щеше ли да мислиш позитивно ако беше на мое място? Ако си осиновен и сегашната ти майка те бие всяка вечер поради всякакви причини! Или ако беше загубил родителите си в самолетна катастрофа и никога не ги видя отново защото самолетът буквално е изчезнал! Щеше ли да мислиш позитивно ако знаеше, че никой в тъпото училище не иска да те заговори защото си мислят,че си наркоман. Нищо в живота ми не е позитивно! Всичко е черна дупка от която няма излине.
Джм: Т-Тае аз...нямах предвид да те разтроя...Но, исках да те накарам да помислиш позитивно...Знам какво си преживял. Опитвам се да те убедя че не всичко в живота е лошо, виж имаш подкрепа от мен. Ако дадеш шанс на Джънгкук може би...Може би нещото което чакаш от 5 години ще се сбъдне.
YOU ARE READING
It's not fair! |VKOOK|
Short StoryНе е честно! Ти седиш в неговите прегръдки, а аз седя и си мисля "Какво ли ще е да беше в моите прегръдки? " Кога ще разбера че не мога да живея така и ще те заговоря? Може би никога... /#1 in Short Story-26.12.2017/
