Техьонг се върна в стаята и завари Джънгкук да плаче. Те се затича към него и клекна слагайки ръцете си на раменете на Джънгкук.
Т:Куки? Куки какво стана?!
Джк: Тете?! - Джънгкук прегърна Техьонг и започна да плаче още по-силно. -Тете съжалявам! Съжалявам и ако не ме харесваш разбирам. Само моля, моля те нека бъдем приятели! Не искам това, че имам чувства към теб да развали приятелството ми с теб което чаках от толкова много време!
Техьонг притисна Джънгкук към себе си още повече и го погали по гърба внимателно.
Т:Джънгкук... Това няма да се случи! Няма да те оставя ако имаш чувства към мен! Няма, защото не искам! И още нещо... Харесвам те толкова много, единственият ми проблем е, че излизаш с Намджун а побоят който получавам от майка си ми е достатъчен.
Джк:Чакай, КАКВО?!
YOU ARE READING
It's not fair! |VKOOK|
Short StoryНе е честно! Ти седиш в неговите прегръдки, а аз седя и си мисля "Какво ли ще е да беше в моите прегръдки? " Кога ще разбера че не мога да живея така и ще те заговоря? Може би никога... /#1 in Short Story-26.12.2017/
