The Neighbour // s.m

Епилог - Довиждане училище

***

- Не мога да повярвам, че завършихме, кога по дяволите успя да се случи всичко? - Камерън взе шейка си и се качи на детската пързалка. - Сега, както обещах всеки ще държи реч, първи съм аз разбира се. 

Камерън се прокашля леко, за да привлече вниманието на всички.

- Шон, брато, беше ми супер яко да сме дружки с теб през тази учебна година, Касиди - с теб сме си дружки от 7 клас, откакто и двамата ни прецакаха с номера с кофата боя. - о да, причината Камерън да прави толкова много номера сега. - Беа, ти наскоро се присъедини в групичката ни, но си готина, затова ще се радвам да останеш за по дълго. Добре, речта ми беше изтощителна, кой е наред? 

- Аз. - каза Беа, заемайки мястото на Кам. - Шон познавам откакто беше с памперси и никога не ме е разочаровал, за което му благодаря, и се надявам и за напред да останем също толкова добри приятели, колкото сме и сега. Касиди, теб те познавам от няколко месеца, но за сметка на това се разбираме идеално, ще се радвам и с теб да останем в тези отношения в които сме сега, и Камерън - теб те познавам от най - малко време, но номерата ти са ми забавни, така че те считам също за приятел.

Шон смени Беа.

- Ще започна първо от Беа тъй като я познавам от най - дълго. Беа, ти си най - добрата приятелка, която мога да имам, след като ме търпиш, надям се търпението ти да се задържи. Камерън - моля те, не ми прави номера и в колежа, уважавам те, но няма пак да ходя с половин вежда на училище. - о да, помня това, въпреки, че пак си беше сладък. - Касиди. - тук и на вашите услуги. - Ти беше ужасен трън в гащите. - беше? - Ужасно опак характер си, но те обичам и няма да позволя на нищо и никой да ни отдели един от друг. - радвам се, защото няма да те пусна и да искаш.

- Е, очевидно е мой ред. - казах аз подпирайки се на пързалката. - Ужасна съм в речите, но все пак... Беа, може да те познавам от най - малко време, но си една страхотна приятелка, моля те, никога и за нищо на светът не се променяй. Кам, никога не съм вярвала, че един от най - добрите ми приятели, ще е именно пакостника на училището, но ето ни тук, приятели от 5 години. Шон - честно казано, мислех, че въобще няма да говориш с мен след като се запозна с Амелия, но ти се оказа пълната противоположност, на това което мислех, че си, за което ти благодаря, не мога и да мечтая за по добро гадже от теб. И сега искам да ви помоля за нещо, което сигурно ще ви прозвучи супер глупаво, но много искам да го направим, моля ви, нека си обещаем, че ще си останем приятели и след колежа, и че няма да позволим на нищо там да ни промени.

- Обещавам! - казаха всички задружно.

Това, което мога да ви кажа за училището е: никога не знаеш, с кого ще се окажеш приятел, и с кои приятели, с които си мислел, че ще бъдеш завинаги, всъщност ще се окажат тези, които ще ти забият нож в гърбът. Преди да кажа чао на тази страница от нашата история исках да ви кажа нещо - Щастието зависи от нас самите, бъдете себе си и правилните хора ще ви харесат, а другите, ами - майната им, не сте тук да се харесате на всички. Бъдете щастливи и бъдете себе си, винаги ще намерите вашия Шон, който да ви търпи и обича такива каквито сте.