The Neighbour // s.m

Дванайста глава - Майката природа и благодарности.

След като в училището се разбра, че с Шон сме двойка, нещата станаха малко по неприятни тъй като Амелия търсеше всеки възможен повод за да ме дразни, но разбира се, никога пред Шон, само, че тук допусна грешка - той беше мое гадже , и следователно, знаеше каква гадина е тя, защото аз като заговоря с някого и се почувствам комфортно в тяхната компания си казвам всичко. Днес обаче беше събота и аз бях спасена от присъствието на това човекоподобно наречено Амелия, но от друга страна майката природа ме навести по рано този месец и днес бях в цикъл. Страхотно, а ? Ами всичко вървеше добре преди Шон да ме пита защо не ми се излиза, и понеже ме беше срам да му отговоря , че съм в онзи период от месеца, той се беше притеснил за мен и дойде вкъщи, а повярвайте ми колкото и да го обичам, по добре е точно сега да беше на друго място, защото през цикъл съм по зла и от Доналд Тръмп ядоса ли ме нещо, а Шон се справяше с това да ме дразни всеки ден, затова и връзката ни се беше задържала, цели 4 дни и 8 часа, и да , броя ги , и вие да бяхте на мое място бихте ме разбрали.

- Е, искаш ли да ми обясниш защо ми игнорира съобщенията ? - е, щом настояваш.

- Нали знаеш, че майката природа е непредсказуема и понякога ни поднася подаръци от които имаме , но и нямаме нужда , и .. ?

- Тоест си в цикъл? - ама че деликатно.

- Шегуваш се, как позна. - и ето го онзи вътрешен Тръмп които си беше проправил път.

- Значи е истина, че сте раздразнителни през този период. - да, и много зли, така че спри с въпросите.

- Обичам те, но не се шегувай с този период от месеца. - или ще видиш кръв, но своята собствена.

- Добре , сменяме темата, не искам да предизвиквам злата вътрешна Касиди.

- Много забавно Шон, продължавай в същият дух, защото момчетата нали не знаете какво е и ви изглежда забавно, а, но цикала е нещо уж.. - Шон ме прекъсна с целувка, ще взема да свикна с това. - Ако така смяташ да ме прекъсваш, ще взема да свикна да говоря много. - Шон се засмя на коментара ми.

Изведнъж вратата се отвори и мама влезе с някакъв плик.

- Касиди, ето нещата които поиска. - тя погледна към мен и Шон и се усети. - Аз съм долу ако ви потрябвам за нещо. - след като вратата се затвори аз разопаковах нещата, бяха главно арт пособия и започнах да ги прибирам в шкафа.