The Neighbour // s.m

Девета глава - Среща

Било доста страшно да излизаш на първа среща, кой да знае? Беше събота и имах само един час до срещата с Шон, и повярвайте ми такъв стрес не бях преживявала скоро, за пръв път се притеснявах за това какво ще облека и как ще изглеждам, знаеш, че Шон нямаше да ме съди дори да си сложех птиче гнездо на главата, но аз от друга страна имах чувството, че трябва да изглеждам, ами, различно.

- Касиди мила, Елинор е тук. - майка ми изкрещя от долния етаж, супер, експертно мнение.

- Кажи и да дойде. - извиках аз на свой ред натъпквайки се в единствената си рокля. 

И тук повечето от вас сигурно ще се учудят, но да, имах една единствена рокля, не само от факта, че телосложението ми не беше идеално, но и защото не бях такъв тип който да обича да носи рокли и подобни, предпочитах дънки и блуза на някоя група, но стига за странният ми вкус, Ели влезе.

- О боже. - ченето и падна. - Касиди това рокля ли е ? - тя примигна няколко пъти за да асимилира факта, че за втори път в живота си обличах рокля, и този път беше по мое желание.

- Да, искам експертното ти мнение как изглеждам. - надявах се отговора да е положителен.

- Стой ти страхотно, впрочем днес докато бях във фризьорският салон разглеждах едно списание с прически и харесах една за теб, ще ти стой страхотно. 

До тук с експертното мнение, експертната промяна започваше сега и то с бързи темпове.

- Сядай, защото нямаме време. - седнах на стола пред лаптопа и започнах да се подготвям и за най-доброто и за най-лошото, защото все пак тя ми беше най-добра приятелка и знаех , че е склонна и да се пошегува епично с мен и да направи косата ми на дом за грабливи птици. Пуснах музика и почнах да обмислям , можех ли или не да прецакам първата си истинска среща? 

- Касиди, да имаш лак за коса? - Елс попита докато с пресата изработваше произведение на изкуството в косата ми.

- Последно използвах лак за коса когато бях на 13. 

- Супер. - Ел промърмори под нос.

Говорейки за онова време в което бях на 13, тогава беше моята гадна фаза от живота, и най - главният проблем беше косата ми, и ако мислите че драматизирам, за жалост не е така, едно на ръка, че косата ми беше по късо подстригана от на момче в казармата, и второто, което беше по вина на майка ми, че косато ми беше на етажи и ако това ви се струва добра идея, ами не беше, фризьорката се оказа не много добра и накрая ходих четири месеца с прическа тип коледна елха, 90% от косата ми стърчеше като борови игли.