The Neighbour // s.m

Осемнайста глава - Басейн и чичо Бен

Една дума. Горещина. Имах чувството, че потта ми се потеше.  С Шон щяхме да ходим на басейн, което ме караше да се потя допълнително, и то не заради жегата, а заради факта, че щеше да ме види по бански, и да, сигурно повечето момичета които имат някаква увереност във себе си, не биха имали проблем, но не и аз, аз имах голям проблем, или може би преувеличавам? Не, не преувеличавам, и ако се чудите : " Касиди наистина ли я е срам да излезе по бански пред гаджето си? " , то да, много ме е срам, заради определени хора които също щяха да са на басейн на същото място като нас днес, а именно - Амелия, Крис и антуража им, разбира се, Шон няма от какво да се притеснява, има тялото на гръцки бог, добре, отнесох се, звънеца, ужас, Шон е дошъл.

- Идвам. - извиках аз от кухнята, стряскайки мама, която правеше сладолед.

Взех си чантата с кърпата, лосиона, водата и телефона и излязох. Само като ме лъхна въздуха отвън ми идеше да се завра в хладилника и да живея там до края на лятото. Шон се качи в колата и запали двигателя, юпи,  отивам да умра от слънчев удар,  заобиколена от хора, които мразя.  Отворих прозореца и изкарах главата си от външната страна като куче. 

- Шон, сигурен ли си, че ти се ходи на басейн .. знаеш, може да се откажеш по всяко време и аз няма да те съдя.

- Касиди, вчера говорихме за това - изглеждаш добре и няма смисъл да се чувстваш притеснена, плюс, тези хора трябва да са ни безразлични, нали се имаме един - друг. - Шон ми хвана ръката, като със другата си ръка държеше волана.

- Знам, просто, притеснено ми е. - седнах си нормално на седалката, този път без да подавам глава от прозореца.

- Няма от какво, спокойно.

****

Десет минути на басейна и още си стоя с дрехите, познайте кой го е срам да се съблече по бански все още? Точно така, аз. 

- Водата е страхотна, хайде Кас. - Шон се опитваше да ме убеди като си лежеше дебилно в басейна, до шезлонга на който лежах.

- Така ми е добре. - Шон повдигна вежда, след което ме напръска, да, защо не предположих по рано, че ще го направи.

- Добре, печелиш. - казах аз сваляйки роклята си, оле, съученици.

Скочих в басейна хипер бързо, още на секундата щом видях познати лица, шибан детски басейн, направо се пребих.

- Божичко, Кас, добре ли си? - да бе, всичко е наред, само леко се потроших, сигурна съм, че е нищо, което съвременната хирургия да не може да реши. 

Видях, че Амелия и Крис идват към нас и се направих, че току-що не съм се премазала в детския басейн, което впрочем, болеше супер много.

- Здравей , Мендес, Касиди. - защо по дяволите не вземеш да спреш да се подсмихваш така всеки път като ми кажеш шибаното име, чувствам се като елен пред ловец.

- Чао, Крис. - помахах леко с ръка, но този идиот сякаш, че не усети намека.

- Амелия, искаш ли да постоим при тях. - преди досадницата да каже каквото и да е, русокосото същество вече беше седнало в басейна до нас, а си мислех, че денят е бил зле досега, е, явно съдбата ме мрази. Супер, Амелия седна до Шон, защо всички днес ме карат да искам да ги убия с пистолет или да ги душа бавно и мъчително, или пък и двете, Амелия още малко, че и горнището не си свали, въпреки, че не е нещо, което половината училище да не беше виждало вече, и въпреки факта, че имах доверие на Шон, знаех, че тя бе способна да загърби морала си, колкото и малко да бе той и да го налегне още в басейна. 

- Амелия, моля те вдигни си горнището, не ми се гледа порно на живо. - Крис се засмя , бедния , мислеше си, че и той няма да го отнесе ли?

- Моля? - няма моля, събери си партакешите и марш.

- Чу ме, да не си оглушала? - на тази колко време и трябваше да асимилира факта, че не си деля гаджето.

- Затапиха те. - о, тъкмо се чудех кой забравих да затапя.

- И ти не си по добре от нея, ходиш и по задника като куче по кокал, марш и двамата, писна ми да се занимавам с вас. 

Шон беше безмълвен пред изблика ми на дълго кътани нерви.

- Басейна да не е твой? Коя си ти, че да ми казваш, дали да стоя тук или не !

- Чичо Бен! - Шон се провикна и един едър около петдесетгодишен мъж дойде при нас.

- Тези притесняват ли ви? - да, притесняват ни, вече от десет минути и тридесет и четири секунда, и да, имам часовник и броя времето, не ме съдете.

- Излизайте. - браво, чичо Бен.

- Ти сериозно ли? - Крис реши да се прави на мъж, но Бен само си изпука вратът и за стотни от секундата Амелия и Крис се бяха изнесли.

- Май все пак се оказа добра идея да дойдем на басейн. - въздъхнах от облекчение и се излегнах като тюлен на морски бряг.

------------

Дано ви хареса главата, извинявайте за забавянето, имам лятна работа за която да се подготвя, а и имах доста изходни, ще се постарая да качвам редовно вече. <3