Тъкмо се прибрах в нас и сигурно усмивката ми беше станало по широка и зловеща от тази на Jeff The Killer, но поне си имах основателна причина. Още не можех да асимилирам, че ние наистина се целунахме, точно в този определен момент имах чувството, че летя в облаците на еднорог и отиваме в страната на Грижовните мечета, странно описание, но да, мисля, че схванахте какво исках да кажа с това. През всичките си години съществуване като ленивец най - накрая бях направила нещо което да ме изпълва и да ме кара да се чувствам по жива от всякога, и като заговорихме за живот, той скоро щеше да свърши когато нашите почнеха да си задават въпросите, а ако баща ми разбереше, че с Шон сме се целунали имаше 154376% шанс Шон да остане без повечето си жизненоважни органи, децата със строги родители биха ме разбрали. Докато майка ми от друга страна беше този специален член от семейството с който имах странни взаимоотношения и тя най - много да ми се смееше на ентусиазма, но все пак това са родители, не можеш да спориш с тях , иначе накрая ти ще излезеш виновен дори и да не си и с наказание лишаване от свобода или социални мрежи, и то пак, без основателна причина.
- Касиди, вечерята е готова! - мама изкрещя от долният етаж.
Време беше за моята екзекуция.
- Слизам! - изкрещях на свой ред. Мъртва съм.
Обух си чехлите и заприпках по стълбите, като пенсиониран охлюв с артрит и проблеми с простатата. Разбирайте, че нямах основателна причина да бързам.
- Е, как мина срещата, като се прибра веднага се качи в стаята си и нищо не каза? - супер, бях права, разпит.
- Ами мина страхотно. - промърморих аз, беше неловко да говоря с родителите си за това.
- Страхотно а, а какво правихте? - о не, ето го Шерлок лю баща ми.
- Ами говорихме си, слушахме музика. - напъхах малко хляб в устата си.
Искрената ми надежда беше и те да почнат да ядът и да забравят, че дишам, за да си продължим живота спокойно, защото никой, ама никой не обича да води този разговор, да знаете.
- Това момче нещо ми се струва съмнително. - да бе, цял мафиот.
Изведнъж усетих, че нещо мръдна в джоба ми и бях на път да изпищя , но не, беше просто телефона ми, супер, SMS от Шон, отворих го бързо и зачетох.
Шон: Хей Каси, извинявай, че ти пиша, а че не ти го казах по време на срещата, но се радвам да си си изкарал добре, впрочем нашите искат утре да дойдеш на вечеря вкъщи, вярно , съседи сме, те те познават и няма да се женим още, но майка ми настоя да се опознае по добре с гаджето ми и аз не можах да и откажа. Ако ти е неудобно или некомфортно кажи и веднага ще го отменя.
Повярвай ми, нищо не можеше да е по неудобно и некомфортно от разговора който водех с нашите в момента.
- Касиди, знаеш правилото за телефона на масата. - баща ми отсече и погледна леко злобно към мен.
- Извинете, Шон ми писа.
Баща ми беше на път да каже нещо, но видях как мама го ритна с крак под масата.
Касиди: Ще се радвам да дойда и срещата беше страхотна, нямам търпение за следващата, защото такава трябва да има предвид това, че направо ме отвя с първата, липсваше само да ми вземеш бебе панда, но тъй като това още не е легално, срещата беше идеална.
- Тези технологии ще ви побъркат новото поколение, не можете да живеете без тези телефони. -о не, пак този разговор.
- Брендън, нормално е да се занимава, всички тийнейджъри на нейната възраст го правят, пък и момчето и е писало, неучтиво е да не му отговори. - майка ми да не би току-що да ме защити.
- Не мисля, че е нормално да отделя толкова време на това устройство. То и е като живото поддържащ апарат. - край, приключих с вечерята.
Станах учтиво от масата и си завлякох задника до вторият етаж, добре, явно до края на денят, щях да си слушам Twenty One Pilots, Panic! At The Disco и Melanie Martinez и да ям чипс от скрития запас в шкафа където трябваше да са училищните ми пособия.. Е, добре дошли до времето след края на срещата, мрачна ера.
---------------
Главата не е толкова дълга и отново се извинявам, но имам доста за учене и може би не всеки ден ще има нова глава, но поне през ден, ще се постарая да качвам, дано ви е харесала главата. <3
YOU ARE READING
The Neighbour // s.m
FanfictionКогато Касиди и Шон се срещат за пръв път те са деца и нещата протичат не много добре, но какво би станало , ако двамата се срещнат отново след 10 години ? Корицата е направена от невероятната sadreamer_01, посетете профила и и си поръчайте кори...