Тринайста глава - Френски и мажоретки.

518 59 5
                                    

Супер, понеделник, и ако се чудите, още съм в цикъл, трети ден и все още кръста ме болеше сякаш беше първи ден, на всичкото отгоре имах история, понякога си мисля, че се оплаквам прекалено много, но най - вероятно аз си го въобразявам, та както казвах, всичко вървеше сравнително добре преди часът по история през който нервите ми се опънаха до краен предел, е, все пак издържах да не кажа нещо на госпожата, но ако денят ми продължаваше така, щях да пролея кръв, и тя нямаше да е моята. госпожата влезе и реши да ни изпитва, чудно къде се бавеше Шон, уж щеше да ходи с Камерън за нещо, но още не се беше върнал, както и да е, да не ставам параноична, не че вече не бях де.

- Касиди, стани, искам да преразкажеш урока ни от вчера. - о да , умирам си.

- Госпожо, не се чувствам добре, може ли утре. - стараех се да съм мила.

- Не! - добре, предизвика ме, край, търпението ми се изчерпа.

- Voulez-vous coucher avec moi ce soir? - боже защо казах това, ако се чудите какво казах, превежда се като: Ще спите ли с мен тази вечер? 

Чух познат смях и видях Шон и Камерън които се превиваха от смях до вратата, а госпожата беше на път да ме изхвърли като мръсно коте.

- Джоунс, Далас и Мендес, ще се видим на наказанието в 17 днес, и този път няма да избягате. - това прозвуча зловещо, все едно щеше да ни убие.

Звънеца би и аз отидох при момчетата, супер, нашите щяха да ме изгонят да спя на палатка, ако пак се издънех.

- Това беше епично, не знаеш, че си падаш хомо. - много сме забавни днес, а Камерън?

- Ха-ха, много смешно, да ми беше казал по рано да знам кога да се смея. - вътрешният Тръмп явно и днес не си беше взел почивка.

- Някой днес не е в настроение. - да беше само днес.

- Касиди! - чух Амелия да се провиква,о боже, тъкмо това ми липсваше.

- Да. - отидох при нея.

- Отбора ни мажоретки търсим нови попълнения и те подканвам да се присъединиш.

Аз? Бъзикаш се нали? Няма никакъв шанс да стана мажоретка, първо - Амелия е лидер на отбора, второ - тя ме мрази и това не може да е на добре.

- Ами аз, засега ще се наложи да пропусна, мерси за предложението. - сега и завинаги.

***

- Не мога да повярвам, че ме накараха да правя това, ама че директор. - мърморех на себе си докато обличах униформата си на мажоретка.

The Neighbour // s.mWhere stories live. Discover now