The Neighbour // s.m

Трета глава - Произшествие със скейтборд

ГТК

Адреналина определено ми идваше в повече. До сега не бях бягала от час, а още по малко от наказание, а Шон изглеждаше толкова спокойно, че не знаех дали това ме вбесява или радва. 

- Не ти е за първи път, а? - погледнах към него, но както очаквах той вече ме беше отрязъл, добре щом не идваш при мен, аз ще дойда при теб, само един проблем, нямам си на идея как се кара скейтборд, хе , колко ли пък може да е сложно, качваш се, спускаш се по рампата, падаш, потрошаваш се, умираш, е, можеше и по зле да е нали? Така, качих се на скейтборда, сега само да се спусна, 3,2,1.
- Касиди! - ох, олекна ми Шон ме забеляза, нямаше да ми се налага да се спускам по това зловещо нещо.

- Не викай, ще взема да падна от това нещо. - без да искам стъпих на края на скейтборда и се изтърколих по рампата което се оказа по болезнено от очакваното.
- Божичко, Кас добре ли си? - Шон се беше навел над мен заедно с още две момчета което правеше ужасно неловкият момент още по неловък.
- Да, да, добре съм. - отвърнах аз като станах и се изтупах.
Какво очакваше да кажа - Всичко ме боли и ми се умира! Е да ама не, не му искам състраданието.
- Шони. - а, супер, Амелия беше дошла, а тъкмо си мислех, че не може да бъде по зле, е, явно може. - Тъкмо теб търсех, Брат ми организира купон довечера и се чудех дали искаш да дойдеш?
- Да, с радост ще дойдем. - а, какво?
- Аз съжалявам, но поканата ми беше единична.
- Ами в такъв случай не, ако има някакъв начин и Касиди да дойде тогава да.
- Ами ще опитам да я вмъкна в списъка, до довечера Шони. - Амелия се усмихна фалшиво и се отдалечи.
- Какво беше това? - погледнах към Шон. - Ами ако не искам да ходя.
- Ще кажа на майка ти, че си ме накарала да избягам от наказанието.
- Нали знаеш, че това е изнудване.
- Нали знаеш, че въобще не ми пука. Пък и ако дойдеш ще ти направя услуга по твой избор. - смятайте колко идеи ми идваха е момента.
- Хрумна ми една, ако дойда с теб, ще мога да ти викам Шони цяла седмица. - захилих се само при мисълта за това.
- Ако искаш някой да си помисли, че двамата излизаме, давай. - той пусна типичната си усмивка.
- Знаеш ли какво? Отказах се, една пица и съм съгласна.
- Имаме сделка. - отвърна Шон и си стигнахме ръцете.
- Само не разбрах едно?
- Какво?
- Защо искаш да дойда с теб?
- Защото иначе Амелия ще ме преследва цяла вечер, а това не ми допада като идея.
- Сериозно, мислех, че на партито, вие, ъм, знаеш.....
- Ти сериозно ли? Аз и тя?
- Абсолютно сериозно Шон.
- Значи не ме познаваш достатъчно добре Кас.