My psychopath

Chapter 20

Вече няколко дни наред, Куон не желаеше да излиза от стаята си. Игнорираше заповедите на Намджун, което от своя страна даде резултат. Намджун връхлетя в стаята на Джи-Йонг, който лежеше и зяпаше тавана. Ким го хвана за косата, издърпвайки го от леглото, като го бутна на земята.
- Специална покана ли искаш, за да дойдеш?!- изкрещя Намджун.
- Махни се от стаята ми, не съм в настроение.
Ритник в корема. След това още един. Ким Намджун не спираше да рита зеленокосия в корема, който от своя страна се превиваше от болка.
- Копеле, ще правиш какво аз кажа! - натърти на последните думи.- поне Юнги, за разлика от теб стана мъж. Ти все още си онзи плъх отпреди.
- Ю... Юнги не е станал мъж! Ти го накара да откачи и да следва заповеди като кученце, след всичкия тормоз, който ТИ му наложи!- изхлипа по-големият.- с... Скоро ще изгубиш контрол над него! Ти сляп ли си?! Т... Той започва да убива наред!
- Това му е работата.
- Не! Ти... Копеле... Ти му причини всичко това! Ти си виновен!

На Намджун това му беше достатъчно. Отново подхвана момчето за косата, като го изблъска в стената. Започна да забива юмруците си яростно в лицето и корема му. Скоро, Куон не можа да се държи повече на крака и припадна, като лицето му обляно в кръв.
- Другия път си помисли добре дали ще изпълняваш заповеди, долно келеме.... - последен ритник и Намджун излезе от стаята, тряскайки вратата...

Какво пиша...