My psychopath

Chapter 8

•Юнги•
Събудих се от глупавата аларма. Писна ми. Но от друга страна, трябва да ида на работа. Изправих се лениво от мекото легло, метнах му жален поглед и се запътих към кухнята. На дивана лежеше хьонг и си ровеше в телефона.
-Нова придобивка, а? Изглежда богат.- лукава усмивка се проскрадна по устните му, а след това се засмя. Замерих го с някаква възглавница.
- Хьонг престани! С г-н Ким сме само приятели!- дали...
-Хмм щом казваш..- продължаваше да се смее.
- Ти си гледай обирите и ме остави да си живея живота на спокойствие!- как брат ми успява да ме вбеси за отрицателно време...
- Хубаво. А утре какво ще ми подариш?
-Как така?
- Айш, дори не помниш! Утре е рожденият ми ден бе келеш!
Ауу... Забравих... Изтичах от кухнята в стаята ми. Вярно, утре има рожден ден.. Ще помисля за това после. Излязох набързо и скоро стигнах.
...
Вечерта се прибрах и веднага се пльоснах на леглото. Тъкмо задрямах и телефонът ми звънна. Г-н Ким? Вдигнах.
- Ало? - казах сънено.
- Здравей Юнги, събудшх ли те? Съжалявам...
- Няма проблем. Какво има?
- Нищо, просто исках да те питам дали искаш да дойдеш с мен на вечеря.-
Не знаех какво да кажа. Много съм уморен, но от друга страна компанията на г-н Ким ми харесва...- Юнги? Тук ли си?
- Аа извинете. Да, ще дойда. След половин час съм готов.
- Ще те чакам пред вас.
Затворих и започнах да се обличам. След точно половин час бях готов. Получих съобщение от г-н Ким и слязох. Качих се в колата му и тръгнахме.
- Къде ще ходим?
- В дома ми. Там е по тихо. Знам, че като си около много хора се изнервяш.
Той откъде... кимнах и не след дълго бяхме пред дома му. Слязохме от колата и той отключи входната врата. Когато влязох ококорих очи. Единствената светлина беше тази, идваща от свещите, които бяха много. Не можех да кажа и дума.
- Гладен ли си? - гласът му ме извади от транса, в който бях.
- Ами... Всъщност не.
- Искаш ли вино?
Кимнах и той извади две чаши и бутилка вино, видимо доста скъпо. Сипа в чашите и ми подаде едната. Изпих набързо половината от съдържанието в чашата. Виното беше доста силно, главата ми се замая. Седнах на големия диван, а г-н Ким последва примера ми.
- Добре ли си? - попита загрижено.
- Даа, просто леко ми се замая главата.- допих останалото.
- Внимавай, ще се напиеш.
Прав беше. Напих се. Отпуснах главата си на рамото му. Той ме прегърна. Известно време стояхме така.
- Да те закарам ли? Ако искаш може и да останеш.
- Да, ще остана.
Той се усмихна, вдигна ме на ръце и ме понесе нанякъде. В следващия момент усетих нещо меко под себе си. Легло. Голямо легло. Г-н Ким седеше на леглото и се взираше в мен. Изведнъж се надвеси над мен и доближи лицето си до моето. Усещах топлия му и приятен дъх. Наведе се и ме целуна. Отвърнах и обвих ръце около врата му. Той прокара ръка по корема ми и настръхнах.
- Юнги...
- Да?
- Ще бъдеш ли мой тази вечер?

Следващата да бъде ли смутче??