My psychopath

Chapter 7

На сутринта Юнги се събуди по-отпочинал от всякога. Усмихна се и се протегна лениво. Чудеше се днес какво да прави, тъй като е почивка. Искаше да си лежи цял ден, но от друга страна искаше да прекара деня си навън. Обърна се и съзря номера на Намджун. Зачуди се дали да му звънне. Наистина му изглеждаше много приятен човек. Чувстваше се много комфортно в неговата компания, и макар да се познаваха едва от няколко дни, Шуга го чувстваше близък, повече дори от брат му. Дълго се взираше в цифрите, докато не посегна към него. Огледа още няколко пъти цифрите. Щеше да му звънне, но искаше първо да се събуди, да закуси... Сети се, че трябва и да почисти къщата, защото винаги отлагаше. Прозя се бавно, разтърка очи още веднъж и се изправи, като се запъти към кухнята. Набързо си направи кафе и седна на дивана, отпивайки от топлата напитка. Едвам гледаше, беше сънен и го мързеше да мръдне. Изведнъж се сети какви кочини оставя хьонга му и си каза:  
-Почивка, а? Като тръгна да чистя след Куон все едно чистя след торнадо.
Въздъхна и отново отпи от кафето. Гледаше в нищото. Искаше пак да си легне, но имаше толкова работа за вършене. Доизпи кафето на няколко глътки и се изправи. Отиде към стаята на хьонга си и влезе. Прилоша му от гледката на всичките мръсни дрехи, захвърлени навсякъде. Започна да събира дрехите на купчина, след което занесе една част в пералнята и я пусна. Другата част остави до пералнята и отново отиде в стаята. Успя да почисти и отиде да простре дрехите, като след това пусна другата част от дрехите да се перат. След около почти два часа вече беше готов със всичко. Беше мръсен и трябваше да се изкъпе но усети, че е гладен. Слезе в кухнята, изми ръцете си и отвори хладилника. Забеляза някакъв хамбургер, взе го, стопли го набързо и го изяде. След това се качи в стаята му, съблече мръсните си дрехи, влезе и се изкъпа. След 15тина минути излезе и занесе дрехите, като ги остави до пералнята. Облече се набързо и реши да ходи на пазар. Влезе в магазина и започна да разглежда. За пръв път от доста време насам щеше да КУПИ нещо, а не да го открадне. Взе една количка и не след дълго тя беше пълна. Отиде на касата и мило поздрави касиерката. Тя също се усмихна и започна да маркира продуктите и скоро приключи. Юнги плати сметката и излезе от магазина с 3-4 пълни торби. След като едвам стигна до дома си се запъти към кухнята и когато остави торбите въздъхна от облекчение. Изпразни пликовете и отиде да вземе телефона си и листчето. Набра номера и зачака. Скоро се чу гласа на Намджун.
- Ало?
- Здравейте, г-н Ким, Юнги е. Исках да ви попитам дали искате да се видим днес?
- Ааа Юнги, здравей! Разбира се, къде искаш да се видим?
- Ами ако искате може да дойдете вкъщи. Ще приготвя нещо за хапване...- чу се лек смях от страна на Намджун.
- Не се впрягай толкова и да, ще дойда, до половин час съм при теб. До после!- след това той затвори.
Шуга реши да го послуша и да не прави нищо. Имаше половин час да се приготви. Качи се в стаята си, преоблече се, сложи отново черен молив и слезе долу. Погледна телефона си и видя, че са минали двадесет минути. Седна спокойно на дивана и се отпусна. Не след дълго някой звънна на звънеца. Намджун. Юнги се изправи и отвори, като незнайно защо влетя в ръцете на Ким и го прегърна. Изчерви се и се отдръпна.
- Ъъъ здравейте, г-н Ким!- почеса се небрежно зад врата.
- Как си Юнги? - усмихна се.
- Амии добре.- каза чернокоското, като все още се забелязваше руменината по бузите му.- Влезте.- Юнги му направи път да мине.
Намджун влезе, поогледа хола и седна на дивана и Шуга седна до него. И двамата отново мълчаха, но Мин усещаше погледа на Намджун върху себе си.
- Искате ли нещо?
-Не. - отвърна просто и продължи да се взира в Юнги.
...
Мин погледна часа и забеляза, че минава 8. Навън вече беше тъмно. През цялото време момчетата си бяха говорили какво обичат да правят през свободното си време и тем подобни. Изведнъж входната врата се отвори.
- Хьонг! - Юнги го погледна и се усмихна.- Ела да се запознаете, това е г-н Ким.
- Ким Намджун. Приятно ми е.- Намджун се усмихна и подаде ръка.
- Куон Джи-Йонг, и на мен също.-отвърна на усмивката и също подаде ръката си, и се здрависаха.- Е, аз ще се качвам, приятно изкарване!- почна бързо да катери стълбите и скоро се чу трясък на врата.
-Е Юнги, беше ми много приятно, но аз ще си тръгвам. Ще ме изпратиш ли до колата?
- Разбира се.- двамата се изправиха и се запътиха към колата. Когато вече бяха пред нея спряха и известно време просто се гледаха. Изведнъж Намджун и притисна Юнги до колата и доближи лицето си до неговото. Юнги затвори очи, а Ким продължаваше да го гледа. Накрая слепи устните си с тези на чернокоското в нежна и приятна и за двамата целувка, която продължи доста дълго. Накрая Намджун се отдели от Юнги и влезе в колата. Юнги се отдръпна и колата потегли. Той се усмихна, докосна устните си и влезе вътре. За да избегне въпросите на брат си просто се стрелна в стаята си и затвори вратата.

Едва ли има нужда отново да споменавам, че си е легнал да спи.