My psychopath

Chapter 15

×неутрал×

Юнги стоеше над поредната си жертва и се усмихваше зловещо. Както допреди дни не смееше да убие човек, сега го правеше без да му мигне окото. Вече приключваше с прикриването на уликите и се запъти към така наречения си дом. Не спираше да се усмихва. Човек никога не може да знае причината за усмивката на друг. Може да е получил сладко съобщение от любим човек, да е получил желания подарък, или просто да е убил човек. Щом Юнги пристигна, влезе тихо, като крадец, и се промъкна до стаята си. Там седеше все още плачещия Куон, който при отварянето на вратата погледна, за да види човека, влизащ в стаята. Щом видя Юнги, Куон скочи и го прегърна силно.

-Много се забави... Каква по дяволите беше... - в този момент той се досети. - Няма ли да спреш вече с това? Юнги, убийствата не са за теб...
- Но хьонг, и ти, и Намджун това искахте! - усмивката не слизаше от лицето на по-малкия.

Куон удари силен шамар на момчето, което остана треснато като от гръм.

- Никога не съм го искал! Вярвах, че няма да се пречупиш!! - сълзите отново започнаха да се стичат по бузите на по-големия.
- А ти хьонг, защо изведнъж стана толкова загрижен за мен? - със същия спокоен тон Юнги навлезе в стаята и седна на леглото.
- Аз... - Куон наистина не проумяваше защо изведнъж стана толкова загрижен. - аз... Юнги...
- Ти? - Юнги повдигна вежда изпитателно.
- Ами аз...

😂😂😂😂😂😁😘😘😘