My psychopath

Chapter 16

Куон седеше на леглото и плачеше. Бе напълно наясно, че ще се случи това. Но не беше готов. Не беше готов Юнги да го захвърли така. Вече от час се давеше в сълзи. Искаше Юнги да се върне с простичките думи "И аз те обичам,хьонг."

-----------------------------------------------------------

Юнги седеше над поредната си жертва. Този път не беше поръчка. Този път беше само за удоволствие. Удоволствието, което му доставяше това да чука жертвите си и после да ги убива безмилостно. Но в същото време някаква мисъл глождеше съзнанието му. Думите на хьонга си. Осъзнаваше колко го бе наранил, но не искаше да има такива отношения с него. Искаше да си останат техните братски отношения.
След час вече беше приключил с всичко. Тръгна си от дома на момичето, чиято кръв бе изцапала цялото легло. Органите и не бяха на мястото си. Бяха около цялото ѝ тяло. Юнги беше доволен от това. Вече можеше спокойно да се прибере и да се наспи. Но когато се видя гледка, която не му понесе добре, а именно плачещия Куон в стаята му. Видя, че той е на ръба. Че го боли. Не знаеше какво да стори. Гледаше го от входа на стаята безмълвно. Искаше да го успокои. Но не знаеше как. Бавно се приближи до него, прегръщайки го. Устните му си намериха място върху тези на Куон. Но по-големия не отвърна на целувката, а го избута грубо от себе си.
- Какво си мислиш, че правиш Юнги?! Какво, сега си решил да си играеш с мен, за да се почувствам едва ли не по-добре, мислейки си че изпитваш нещо към мен ли?
Той беше прав. Това беше идеята му. Искаше да накара хьонга си да се успокои. Не можеше да го гледа в това състояние. Започваше да се размеква. А не трябва. Не искаше да показва слабост. Тази слабост не му отиваше.
- Хьонг, не искам да се чувстваш така заради мен... - Едва промълви Юнги.
- А как мислиш ще се чувствам, ако си играеш с мен? Даваш ли си сметка???
- Хьонг...
- Нямам намерение да позволя някой да ме съжалява, най-малко ти!- извика Куон, изправяйки се от земята и излезе от стаята, тряскайки вратата. Юнги остана безмълвен. Не знаеше какво щеше да прави. Най-близкия му човек се отдалечаваше все повече от него.