My psychopath

Chapter 3

Джин*
Момчето изглеждаше добро. И някак сладко. 13:40 е. Скоро Юнги щеше да е тук.
-Минхо! Къде си?- Минхо ми е братовчед. Взех го на работс тук, защото отвсякъде го уволняваха. Накратко, беше непохватен.
- Идваам!- Минхо се затича насам, но се спъна и падна. Ето, непохватен е.
- Скоро новият ти колега ще дойде. Стой тук.- той кимна и седна на един стол. След няма и 5 минути се чу отварянето на вратата. Мин влезе, застана пред мен и се поклони леко. Очевидно беше развълнуван.
- Здравейте. Извинявам се, ако съм закъснял.
- Не, спокойно. Сега да ви запозная. Минхо, това е Мин Юнги. Юнги, това е Чой Минхо. Той ми е братовчед.-те стиснаха ръцете си и се усмихнаха един на друг.- Сега, работата. Минхо, ти ще си на каса и ще правиш кафетата и закуските. Юнги, ти си сервитьор. Извинете ме за секунда.

*Неутрал*
-Извинете ме за секунда...-Джин отиде нанякъде и се върна с една униформа.- Юнги, това е работното ти облекло. Ето там е съблекалнята, можеш да идеш там и да се преоблечеш- усмихна се и му я подаде.
Мин я взе и се запъти към съблекалнята. Не след дълго се върна облечен в уноформата. Тя се състоеше от не толкова широк сив панталон, сива риза с дълъг ръкав и една бяла престилка. Юнги се усмихваше.
- Леле, стои му много секси-прошепна Минхо на Джин, но той удари леко.
-Глупак, престани да мислиш за сексуалните ди нужди.
Джин отвори кафенето и не след дълго дойде първият клиент. Юнги отиде на масата за да вземе поръчката му.
- Добър ден, какво ще желаете?
- Кафе.
Мин даде поръчката на Минхо и той приготви кафето. Мъжът му се усмихна.
- Извинявай, може ли да попитам за името ти?
- Ъъ Мин Юнги.
- Аз се казвам Ким Намджун. Идвам често тук, тъй че ще се виждаме.- Намджун остави парите на масата и излезе от кафенето.
След още няколко часа кафенето затвори. Юнги вече излизаше.
- Юнги!
- Да, Минхо?
- Ами, искаш ли да излезем да пийнем нещо?
- Сега?
- Да, защо не. Освен ако нямаш работа де....
-Не, само да звънна на брат ми.
След краткия разговор двете момчета се запътиха към най-близкия бар. Пиха почти цяла нощ. И двамата бяха мъртвопияни.
- Юнги?
- Да?
-Хайде да преспиш у нас и да идем заедно на работа утре?
- Добре.
Двете момчета се запътиха към дома на Минхо, който беше доста близо до кафенето. Отидоха в стаятя му и се проснаха на леглото.

Хора, искате ли следващата глава да е смутче?? Пишете в коментарите хд