My psychopath

Chapter 11

На сутринта се събудих със страшно главоболие. Заоглеждах отново стаята. Мислех за всичко от снощи. Все още не исках да повярвам на казаното от Куон. Изведнъж вратата се отвори и г-н Ким влезе.
-Нося ти закуска.- подсмихна се.
Бях ужасно гладен.
- Как очаквате да ям със завързани ръце?- повдигнах въпросително вежда.
Г-н Ким отвърза ръцете ми и започнах да се храня. По дяволите, няма да мога да се измъкна. Краката ми още са завързани, а и той не отделя погледа си от мен.
- Виж Юнги, колкото по-скоро се съгласиш, толкова по-добре за теб. Ако и днес не се съгласиш ще прибягна до по-сериозни мерки, които никак няма да ти се харесат. По принцип не искам да те наранявам, но просто не ми оставяш избор.
Слушах го и преглътнах шумно. Какво има впредвид под по-сериозни мерки?! Нахраних се и г-н Ким отново завърза ръцете ми. Въздъхнах. Нямам търпение да ме пуснат.

*скип тайм до вечерта*

Свестих се. Той беше там. Гледаше ме. Този човек все повече започваше да ме плаши. Защо просто не ме остави?! Има си Куон, нека той му върши черната работа...
- Е?
- Какво?
- Ще се съгласиш ли?
- Не. Няма да убивам хора, които нищо не са ми направили.
- Оо напротив Юнги. А ако ти кажа, че този човек уби родителите ти?
- Дори с манипулации няма да ме накарате да го убия.
- Хм, ти губиш.
Извади някакви жици и ги зачаки по мен. Почвам все повече да се плаша. Изведнъж прерязваща болка обгърна цялото ми тяло. Ток. Много силен. Мамка му как боли. Усещах как тялото ми се тресеше под действието на тока. Не чувах, не виждах. Усещах само проклетия му ток. Не спираше да го пуска отново и отново, и всеки път по-силен от предишния.
- Спрете!! Моля Ви!!- крещях и плачех, а изражението на г-н Ким оставаше все така безразлично.
След още няколко пъти ми причерня и припаднах...