Stalker

2.10

-О,да.Мацката ти киснеше тук по цял ден,а вечер се връщаше с останалите.-той се подпря на бара.-Онзи,който много често идва с теб как му беше името?

-Джо.-надигнах бутилката и отпих огромна глътка.

-Да,точно така.Той не спря да я успокоява,да я наглежда,правеше всичко за нея,а тя изобщо не го отразяваше.-той се ухили и поклати глава.-Доста те оплака.В какви отношения сте сега,след като разбра,че не си ти?

-Никакви.-още една глътка.

Можеше ли да се напия за десет минути?Дано да можеше,защото вече исках да съм пиян.Прехапах устна и надигнах бутилката отново.Уискито щеше да отмие всички чувства.Уискито щеше да ме излекува.Уискито щеше да накара нещата да изглеждат по-поносими.

-Да и за това ли си решил да се натряскаш до козирката?

Да.Исках да отида да и кажа колко я обичам,после да и кажа колко я мразя.После да я чукам из целия апартамент,а после да и кажа,че не искам да я виждам.Мамка му,май наистина от толкова сеанси в затвора съм станал биполярен.

-Не ми задавай въпроси,а продължавай с разказа!

Нямаше да му давам обяснения.Исках само да разбера колко близо е бил Джо до нея,докато ме е нямало.За да знам на колко ситни парченца да го накълцам.Десет парчета на сантиметър.Колкото по-близо,толкова повече парченца.

-Ами,какво да ти кажа?По едно време като че ли тя се изпокара с тях и започна да идва още по-често през деня.-той преметна кърпата за бърсане на чаши през рамо.-Беше много зле,човече.В началото идваше цялата зачервена и подута от рев,после с някаква кошмарно тъжна усмивка,но не плачеше.Все едно лимитът на сълзите и е свършил.Изпиваше си по цяла бутилка преди да си отиде.А,как си е тръгвала нямам представа.Вероятно с такси или някой я е чакал,не знам.

Значи и тя си е лекувала душата с алкохол.Защо е пила,обаче?!Защото е мислила,че аз съм преследвача и и е било тежко да го приеме или защото съм и липсвал и ме е нямало.Въпрос,чиито отговор ме беше страх да науча.Загледах се в бутилката.Кога бях стигнал до половината?

-Чудесно.-промърморих.

-Мисля,че се чувстваше супер виновна и някак не можеше да повярва,че си ти.-каза бармана.-От нещата,които чувах,когато беше пияна,тя не вярваше,че си ти.

-Защо ме осъди тогава?

Надигнах бутилката за пореден път.Исках да я разбия в главата на Джо,по дяволите!Ако не беше той сега всичко щеше да е различно.Шибания Джо!Шибания преследвач!

-Когато човек е изплашен се хваща и за най-малкото нещо,Дейв.-каза той.-А,тя е била много,много уплашена.

-Това не я оправдава.

-Напротив,оправдава я.Защото,ако ти беше на нейното място щеше да постъпиш по същия начин.-очите му сякаш ме пронизваха.-Както и всеки друг.

Телефонът ми извибрира в джоба.Извадих го и видях,че съм получил съобщение.Ха,познайте от кой!Мистър Джо-ненормалния-преследвач.

@i_saw_you:Наистина ли повярва,че е Джо,Дейв?Спукахме се от смях,ти си по-голяма риба и от Лизи.Джо просто е един бъзльо,който като го заплашиш изпълнява всичко,което му наредиш.Дори това да каже,че той е Преследвача.А,на нас ни е изключително забавно.Всички ви въртим на малкия си пръст.Оставяме ти една гатанка.Познай кои сме....

********
Здравейте,хора.
Надявам се главата да ви е харесала.
Чакам много мнение кои са преследвачите...Е,сега ви оплетох яко ,нали?(надявамс е да е така).
Обичам ви 😘