Stalker

2.7

                        💫Елизабет💫

-Дали ще се събуди скоро?

Гласът,който чувах сякаш идваше през мъгла.Опитваше се да пробие тъмнината в съзнанието ми и да изплува.Полагах неимоверни усилия,за да се сетя чий е гласът.Умирявах се лесно и не можех да помръдна никоя част от тялото си.Исках да отворя очи,но бях прекалено уморена.

-Казват,че може да се събуди по всяко време,но,също така и да не се събуди изобщо.-още един познат глас.-Освен това,ако се събуди има вероятност да има частична загуба на памет или пък да не помни нищичко.А,може и всичко да и е наред.

Помнех всичко.Абсолютно всичко.Те ме избутаха от пътя.Искаха да ме убият.Бях получила съобщение,след толкова дълго време.Искаха да ме убият.А,той...Дейв не беше виновен.О,Божичко,бях го вкарала в затвора,без да има каквато и да било вина!

Поех си дълбоко въздух и рязко отворих очи,сякаш изплувах на повърхността на океана след дълго плуване под вода.Видях Джазмин и Изабел,които скочиха от столовете си и се приближиха до мен.

-Господи,Лиз!Будна си!-викна Изабел.

Значи бяха техни гласовете,които чувах.Помня,че последно бяхме скарани,но въпреки това те бяха тук.Направих толкова много грешки.Но,най-голямата несъмнено беше свързана с Дейв.

Трябваше да го измъкна от затвора.Ами,последния ни разговор?!Той ме мрази!Аз бях най-голямата глупачка на света,не му бях повярвала!Бях предала човека,когото обичам!

Усетих как не ми достига въздух.Сякаш се задушавах отново.Изпадах в паника.Имах чувството,че сърцето ми ще се пръсне.От някъде долетя някакво пиукане.Задъхах се от усилието да остана будна.Джазмин се спусна към леглото ми,втренчена в нещо до мен.

-Из,извикай лекар веднага!Нещо и става!Показателите и спадат!-развика се тя,а Изабел се втурна към вратата.-Успокой се,Лизи.В безопасност си,успокой се,моля те.

Беше пребледняла и стискаше ръката ми,докато се опитвах да си поема въздух и да си наложа да се успокоя.Трябваше да се успокоя,иначе наистина сърцето ми щеше да се пръсне!

След секунди в стаята нахълтаха доктори.Главата ми се завъртя от толкова много хора.Усетих как онази всепоглъщаща тъмнина иска да ме погълне отново,а аз бях толкова уморена да се боря с нея.Може би,ако затворя очи и се отпусна ще поспя малко и после ще се събудя и ще измисля как да измъкна Дейв.Щях да говоря с адвоката си и да оттегля обвиненията си.