Stalker

35: Would you do anything for me

Хайде,ставай,ще закъснеем!-бутнах Дейв за пореден път тази сутрин.-Стига си спал!

-Такава си кучка,Елизабет!Защо не ме оставиш да спя?-измрънка той.-Нищо няма да ти стане,ако един ден пропуснеш лекции.

Беше останал да спи у нас за през нощта.В момента се излежаваше само по боксерки,прегръщаше възглавницата и се опитваше да спи,въпреки че го ръчках ожесточено вече половин час.

Не,че щеше да ми стане нещо,ако пропусна лекции,но не исках.Да,определено исках да си остана и цял ден да го гушкам,но си имах и задължения.

-Щом искаш да кръшкаш,няма проблем.-грабнах си чантата и ключовете за колата-Остани да спиш,аз отивам в колежа.

-Леле,как ме дразниш...-промърмори и се обърна по корем.-Приятен ден.

-После ще ти се обадя,след първата лекция.-викнах от коридора и тръшнах вратата.

-Само да ме събудиш и ще видиш...-чух го да казва заканително.

Напуши ме смях и тръгнах надолу по стълбите.Телефонът ми се раззвъня.Започнах да ровя,за да го намеря.Какво искаше Изабел пък сега?

-Ало?-вдигнах.

-Лизи...-звучеше доста притеснено.-Ела по най-бързия начин в колежа,моля те.

В гласа и се долавяше лека паника.Какво толкова се беше случило.Без да се осъзнавам ускорих крачка и след по-малко от минута вече палех колата.

-Какво става?Да не е станало нещо с Джазмин?-това беше първото ми предположение.

-Не,не,не мога да ти обясня.Не е за телефона.Просто ела бързо.

След тези думи ми затвори.Какво ставаше,за Бога.Какво можеше да я притесни по този начин?Сега и аз се притесних.Дали се беше случило нещо с някого?

След малко вече паркирах пред сградата.Взех си чантата и се запътих към входа.Джазмин и Из бяха там и ме чакаха с доста разтревожени физиономии.

Повдигнах вежди,когато стигнах до тях в знак,че чакам да чуя какво е станало.Джаз започна да хапе устна,а Изабел взе да кълчи китките си.

Добре,какво ставаше,по дяволите?!Огледах се.Беше странно тихо като за делнична сутрин.Забелязах,че всички на двора ме гледат.

-Какво става?-попитах.

-Всички говорят за теб.-каза Из.-Не знам защо.Говорят нещо за теб,но не можахме да разберем какво.Решихме да те изчакаме тук и да влезем заедно в случай,че вътре те одумват още по-ожесточено и се нуждаеш от морална подкрепа.

Всички говореха за мен...Най-вероятно клюкарстваха за връзката ни с Дейв.Все пак,той се обвързваше за пръв път.Това си беше зрелище.

-Какво точно говорят?Нещо за мен и Дейв,нали?-засмях се и ги дръпнах към вратата.-Колко време ни дават като двойка?

-Не е за теб и Дейв,Лизи...-намръщи се Изабел.-Говорят за някакви снимки.

-Снимки ли?Какви снимки?-намръщих се.-Нещо не схващам.

-Ние също.

-Добре...вече започвам да се чувствам странно.-казах.Какво ставаше?Огледах се още веднъж.Всички продължаваха да ме зяпат.-Хайде да влизаме.

-Добре.-каза Джаз и мина пред нас,за да отвори вратата.-О,Боже,мили!

-Какво?Какво става?-викна Изабел.

-Лизи...-измънка Джаз.

Влязох в сградата.Какво толкова ставаше?Коридора беше претъпкан с хора,гледащи някакви разпечатани листове.Какво гледаха.Огледах се.И,изведнъж ми стана лошо.Зави ми се свят,краката ми се подкосиха,не знаех къде се намирам.

Всички гледаха една моя разпечатана снимка.Разпечатана в хиляди екземпляра.Тази снимка беше разлепена по стените,по тъблата,по прозорците...Листове с нея се търкаляха по пода,някои студенти я държаха...Всички бяха приковали любопитните си погледи в мен.Грабнах една от стената.

-Какво става,Лизи?-прошепна Изабел и надникна над рамото ми.

В ръцете си държах размножено копие на снимката ми от досието в полицията.От долу имаше напечатан текст,който гласеше:

"Елизабет Гранд,17г.,Ню Йорк
Обвинена в убийството на 21-годишния Шейн Гудман.Обвиненията от нашата Лизи са били свалени,но,това значи ли,че не тя е била отговорна за смъртта му?"

Телефонът ми изпиука за получено съобщение.Смачках листа на топка и го хвърлих на някъде.Бях на ръба да полудея.Погледнах екрана.

@i_saw_you:Още ли си мисли,че се шегувам,Елизабет?Още ли си мислиш,че съм безобиден?Още ли мислиш,че не мога да съсипя живота ти?Тези въпроси не са важни.Искам да ми отговориш само на следващите два.Как ще реагира Дейв,когато разбере?Иии...Би ли направила нещо за мен?

-Мамка му!-прехапах устни.Пуснах телефона в чантата си,завъртях се на пети и хукнах директно към паркинга.

Това не се случваше!Не можеше да се случва!Той знаеше всичко за мен!Не си играеше никакви игрички,не блъфираше и не се шегуваше.Беше луд,беше обсебен от идеята да ме съсипе,ако не правя това,което иска.Искаше да се появя по един начин на Хелоуин,аз не го направих и той ми отмъсти...Какво ще е следващия път?Мамка му,мамка му,мамка му!

-Лизи!Лизи!-викаше Из след мен.

-Остави ме!-изкрещях,разревах се и се затичах към колата.

-Лизи!-викна отново тя.

Точно щях да се кача в колата и отнякъде изникна Дейв.Блъснах се в него и той ме хвана за раменете.Разплаках се още по-силно.

-Какво има,Лиз?-попита той и повдигна брадичката ми,за да ме погледне в очите.

Изблъсках ръката му.Започнах да блъскам и самия него,за да се разкара от пътя ми към "спасението".Не спирах да плача.Мамка му!Всичко се сгромолясваше.

-Спри да юе буташ и ми кажи какво става!-стисна ме още по-силно.Дръпна ме към себе си и ме прегърна.Заплаках още по-силно,а той започна да ме гали по косата.-Хайде,Лиз,спри да плачеш.-говореше ми,сякаш съм малко дете.

-Най-добре ще е да ме пуснеш.-казах и се дръпнах от него.-Съжалявам.-поклатих глава и към двамата.-Съжалявам толкова много.Просто не мога.Не беше така.Не искам да говоря за онази нощ.Но,не беше така.Той иска да полудея.Иска да мислите така.Не беше така.-клатех глава,а те ме гледаха неразбираемо.Аз самата не се разбирах.

-Успокой се,Лиз.-каза Дейв отново.

Поклатих глава и започнах наново да плача.Успях да го избутам от колата си и се качих.Затворих вратата,преди да ме е спрял.Заключих,преди да ме е изкарал от колата и изхвърчах от паркинга,оставяйки ги безмълвни и объркани
************
Знам,че главата е по-къса,но нямах време за повече.
Доста време отлагах истинското развитие на книгата,за да може Дейв и Лизи да изградят по-добра връзка.Но,вече стана време в светлината на прожекторите да застане г-н Мистериозен Преследвач.
Надявам се да ви е харесала главата.
Гласувайте и коментирайте!
Обичам ви 😍