Stalker

2.8

Ето,живият пример седеше до мен.Другият жив пример живееше до мен.Обичах Лиз,беше ме грижа за нея,тревожех се за нея и щях да се притеснявам постонно,но точно сега,през изминалите месеци я мразех.Не исках да я виждам,не исках да я чувам.Исках просто да я изтрия по някакъв начин от живота си.

-Дейв,реакцията и е била напълно нормална.Била е изплашена.-каза той тихо.-Разбира се,че ще вярва на това,което и казва полицията.Нали ние сме за това,за да вдъхваме доверие и сигурност.

-А,аз за какво съм?За украса?За какво и бях?Просто да има с кой да се забавлява и кой да и пази гърба,ако стане нещо!-извиках и блъснах по таблото.-Тая няма да я бъде.Не искам да я виждам,разбери!

Блъснах по тъпото табло още веднъж и се загледах през прозореца.Бяхме на две пресечки от сградата,в която живеех.Само се молех да я няма или да знае,че се прибирам и да е решила да не излиза.

-Не можеш да я оставиш.И нямам предвид,че тя ще те накара да останеш или,че така трябва да постъпиш.-баща ми зави към паркинга.-Казвам ти го,защото съм те виждал как я гледаш и тя как гледа теб.И накрай света да идеш,пак ще се върнеш заради нея.

Намери едно празно място и паркира.Изгаси колата и се обърна да ме погледне.Завъртях очи и отново погледнах през прозореца.Паркинга беше празен.По това време всички трябваше да са на лекции.Включително и тя.

-Няма значение.Няма да коментирам отношенията си с нея точно с теб.-отворих вратата и излязох.-Ще ми помогнеш или не?

-Ще ти помогна.

Въздъхна тежко,но тръгна след мен.Винаги съм бил ужасен син,явно съм и ужасно гадже,но определено вината не е била само у мен.

-Хей,Бел,пуснали са те!-чух познат глас зад себе си.

-Явно не съм виновен,какво да ти кажа,Изабел.-ухилих и се саркастично и продължих да вървя,без да се спирам.-Предай поздрави на всички.

-Сърдечни ли?В затвора са те превърнали в голям задник,знаеш ли?-подхвърли тя зад гърба ми.

-Така ли,Изабел?!-завъртях се рязко и тръгнах към нея.-Мислиш ли,че нямам основание?Всички,които някога са ми се писали "приятели" ми обърнаха гръб,момичето,в което съм влюбен ме бутна зад решетките.Как се очаква да реагирам?Изведнъж се оказва,че съм невинен и всичко трябва да си е по старому?Няма как да се случи.Когато казвах,че съм невинен,никой не ми повярва,а сега вече не ми пука.Доверието сами си го изгубихте.

-Говориш пълни глупости!Я се постави на наше място!-извика тя в лицето ми.-Ако сега разбереш,че Джо е виновен как ще реагираш?Ако го закопчеят и ти кажат,че е психар ще повярваш ли?Ние не сме виновни,че нещата се развиха по този начин.

Бях на косъм да си изпусна нервите и да и кажа,че примера който ми дава е направо впечатлявощо точен.Загледах се в нея.Това момиче приличаше на човек,който ще скочи да ми издере очите,ако кажа още нещо,което не и харесва.

-Предай специални поздрави на Елизабет и и кажи,че и благодаря,че си е оттеглила обвиненията.-казах през стиснати зъби.

Усещах,че де държа абсолютно отвратително и ми идеше сам да си разбия мутрата,но вътре в мен се водеше смъртоносна битка между чувствата,гордостта и разума.

-Предай и ги сам.

Тя махна с ръка някъде зад мен.Обърнах се назад и я видях.Седеше на няколко крачки зад мен и се беше втренчила така,сякаш вижда призрак.

************
Съжалявам за забавянето,но както знаете подготвям ръкопис и цялото ми време е погълнато от него.
Ако ви е харесала главата гласувайте и комемтирайте!
Обичам ви 😍.