- Защо плачеш? - попита разтревожено момчето, държейки силно ръката му. - Аз ли направих нещо? Моля те, Чонгкуки...

   - Липсваш ми. - продума мъжа, оставяйки сълзите да капят свободно от очите му. Страхуваше се, че ако спре да плаче и се усмихне, всичко щеше да свърши. А не можеше да свърши толкова скоро.

   - Какво говориш? - недоумение прозвуча в гласа му. Изправи се в седнало положение, кръстосвайки крака и погледна Чонгкук в очите, поставяйки ръце от двете страни на лицето му. - Аз съм тук. Виждаш ме всеки ден. Винаги съм с теб. Винаги съм до теб. За какво става въпрос, Куки?

   - Липсваш ми Юнги. - прошепна Чонгкук и се хвърли в обятията на момчето, притискайки го силно към себе си. Аромата му бе толкова опияняващ и реален, чуваха се ударите на сърцето му, дори вечно студените ръце, обявили тресящото му се тяло. Всичко бе толкова реално, сякаш бе истина, сякаш наистина го изживяваше. - Съжалявам, толкова съжалявам!

   Момчето се отдели от прегръдката и погледна Чонгкук в очите. Една сълза се бе стекла по бледото му лице, правейки го да изглежда съвършено. Чертите на лицето му бяха омекнали, малка усмивка допълваше целия блясък и съвършенство. Момчето обхвана с пръсти брадичката на писателя и наведе напред лицето си, сключвайки устните им нежна целувка, лишена от страст, похот или задни мисли. Чиста, детска, невинна целувка, съдържаща цялата любов, която някога пламтеше като буен огън. Емоции, красиви като уханни пролетни цветя и деликатни като крилете на пеперуда. Чонгкук никога не би забравил вкуса на тези устни и прекрасното чувство, носещи те върху неговите. Винаги щеше да помни тази нежност и изящност, тази естетична част от живота си. И това носеше още по - голяма болка. Но сега не можеше да мисли за нищо друго, искаше да се наслади на прекрасния момент по - дълго, защото нямаше да трае вечно. Щом се отделиха, допряха челата си едно до друго, сълзи продължавайки да се стичат по красивото лице на младия писател. Искаше да остане така завинаги.

   - Аз съжалявам. - прошепна тихо Юнги, накланяйки глава, за да остави леки пеперудени целувки по врата му. - Съжалявам,че ще трябва да се видим толкова скоро.

   - Юнги... - простена Чонгкук през сълзи и скоро всичко около него започна да се руши.

   Писателят се изправи оглеждайки се уплашено, докато всеки предмет около него се раздробяваше на малки парченца и изчезваше, погълнат от тъмнина, която идваше за него. Тялото му се замръзна, сякаш заковано за рушащия се под, а очите му жадно търсеха момчето, но него вече го нямаше.

   - Юнги!

☆☆☆


   Джимин влезе в тъмната стаичка, осветявана единствено от жалката лампа, окачена на тавана. Свали шапката и маската си, захвърляйки ги настрани и започна да обикаля около стола, на който бе завързана жертвата му. След това седна на другия стол, срещу нея и зачака, тропайки нервно с крак. Изправи се и взе металната пръчка, подпряна на вратата и се върна при мъжа. Миглите му потрепваха и клепачите му бавно се отваряха. Разтърси леко глава и я вдигна леко, но не достатъчно, за да види лицето му. Джимин се подсмихна и стисна още по здраво пръчката, пристъпвайки още малко напред.

   - Д - Джин? - прошепна немощно чернокосия мъж, а Джимин се засмя подигравателно, лицето му, изкривено в жестока и бездушна гримаса.

   - Джин го няма, но добре дошъл в най - големия си кошмар сладкишче.

   Замахна със всички сили металния предмет и скоро агонични красящи изпълниха стаята, галейки ушите му като нежна песен.

И нека Кошмарът започне, донасяйки със себе си всичкото зло, болка, страдание и мъчение. Да потуши щастието на една изгубена душа, да изгори надеждите за щастие.
☆☆☆

АААААААДЙДЙЬЙСЙСЙАЙ БОЖЕЕЕ!!! Така отне ми общо четири часа и огромно главоболие. :') Надявам се да ви хареса и съжалявям, че е толкова кратка, но ТРЯБВАШЕ да завърши така. Готови ли сте за края? Защото аз не съм. Боли ме... И така за тази глава се помъчих специално заради YoanaNikolova8 защото съм добро дете и не мога да разочаровам хората. 💗 Надявам се наистина да ви хареса и ви благодаря, че отделяте от времето си да четете историята ми. 💜💜💜 Както винаги ще ви помоля да ми окажете подкрепата си с Гласове и Коментари, ако ви харесва и да продължавате да ме мотивирате, защото не остава много до края. ЗАПОЧВА ДА МЕ НАЯГА НОСТАЛГИЯ ОЩЕ ОТ СЕГА. СУПЕР МИ Е МЪЧНО. както и да е БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВСИЧКО! 💘💘💘💘
LOVE YA! 💟💟💟

Кошмарът | jjk×pjm ✔Where stories live. Discover now