Кошмарът | jjk×pjm ✔

007

   - Почиствах кабинета си. Един от рафтовете се изсипа върху ръката ми. Просто не можах да реагирам на време - това е всичко. - отговори писателят, а другия кимна леко, очите му не напускайки пътя нито за секунда. - Но Намджун... Искам да те питам нещо относно книгата, по която работя. 

   Чонгкук се заигра нервно с пръстите си сякаш бе малко дете, молещо родителите си да удължат вечерния му час, за да играе повече с приятелите си. Мениджърът забеляза с периферното си зрение промяната в държанието на приятеля си и побърза да се усмихне, предразполагайки го.

   - Когато чуеш думите "престъпник", "сериен убиец", "луд" какво е първото нещо, което изниква в ума ти? Как си представяш външния вид на тези хора?

   - Това е малко странен въпрос... - призна Намджун, почесвайки се зад врата. Натисна спирачките, чакайки светофара да светне отново зелено и обърна лице към писателя, срещайки големите му шоколадови, очакващи с нетърпение отговора, очи. - Виж сега... всички мислят за престъпниците по един и същи начин, нали? Черно облекло, подозрително поведение, шапка и очила, които да закриват лицата, плашеща аура, надвиснала около тях, тъмно минало и изкривена усмивка, заличаваща всички признаци на нормалност. Виждаме това и филмите, но за мен това е чист предразсъдък. Сериен убиец може да бъде всеки. Може да е красивото момиче с копринена рокля и очи с цвят на обсидиан, което си видял да чете модно списание в кафенето. Може и да е дружелюбния съсед, който си поздравил сутринта. Може и да е свенливото очилато момче, което винаги засичаш само в библиотеката. И вярно, може би повечето от тях имат история, довела ги до там, но я си представи, че може би за тях това е игра. Че се забавляват, правейки го. Че всичко е започнало от "проба - грешка" и е прерастнало в нещо опустошително.  И точно това е най - плашещото. Защото може да бъде всеки.

   - Аз... - започна Чонгкук след като колата отново потегли. - никога не съм гледал от тази перспектива. И всичко звучи толкова логично. Хьонг, благодаря ти.

   Щастливата усмивка на Чонгкук накара и Намджун да се усмихне, разговора, прераствайки в обикновен приятелски диалог с много смях, закачки и писателя нямаше как да не вметне някоя и друга дума за огромната привързаност на мениджъра към Сокджин, което допринесе за румените бузи на по - възрастния. Точно така - помисли си Намджун, засмивайки се на поредната споделена шега - щом не мога да разреша проблемите му, тогава ще повдигна духа му.
   От своя страна Чонгкук бе толкова погълнат от щастието си, че бе заключил в тъмното кътче в съзнанието си всички негативни мисли, отдавайки се изцяло на смеха, който надигаше разговора им. Радостта бе завзела цялото му същество, душата ликувайки победоносно, показвайки на черния облак, надвиснал над нея, че бе достатъчно силна да се бори с нещастието. Дори вече меланхоничния, подтискащ дъжд му се струваше безкрайно приятен. Имаше нужда точно от това - някой да го разсее от всички негативни мисли, надвиснали над него, да го отърве поне за малко от всички мъки, сипещи се като пороен дъжд, да го изправи на крака и поне за секунди да му покаже красивата страна на живота. Защото усещаше как с всеки изминал ден потъваше все повече и повече в бездната на отчаянието и нещастието. Как с всеки изминал ден бавно губеше себе си. Имаше нужда от някой да му покаже пътя към светлината, особено сега, когато бе почти изцяло погълнат от мрака.
   Бяха спрели на последния светофар, изчаквайки светлините да светнат зелено. Намджун разказваше за някаква случка, станала преди няколко дни, жестикулирайки ентусиазирано с ръце, а Чонгкук го гледаше, смеейки се от все сърце на разказа. Сърцата им бяха изпълнени с радост. Не можеха да чуят нищо около себе си, освен собствените си смехове. Дори не чуха бибипкането на автомобила, движещ се с бясна скорост право към тях. Но то не звучеше предупредително,  а някак... подигравателно... Не виждаха лицето на мъжа зад волана, нито плашещата му усмивка, която сякаш подсказваше за началото на края. Не виждаха нищо. Не чуваха нищо. Само щастието си. Усмивките си, смеха си.

   Едно...

   Две...

   Три...

    Чонгкук извърна глава напред, очите му разришявайки се, панически страх пробягвайки по тялото му. Но вече бе прекалено късно. Силният удар го изблъска назад, залепяйки го за седалката. Усети болката първо в тила си, ала скоро тя се разпространи по цялото му тяло, карайки го да затвори очи, стискайки зъби. Всичко около него бе размазано петно, въртящо се в кръг, изкривяващо се, болезнено. Ушите му кънтяха, странно чувство, въртейки се в стомаха му. Намджун...
   Протегна ръка към мъжа на шофьорското място, но не можеше да го докосне, болката, тя бе толкова силна.

   О, Намджун!

   Чуваше уплашени гласове, истерични викове, сирени, но те намаляваха все повече и повече, докато накрая не изчезнаха. Не можеше да движи тялото си, не можеше да отвори очите си. Дишането му бе учестено, всяка глътка въздух засядаше в гърлото му. Изглеждаше като сън, като кошмар, от който искаше да се събуди. Да отвори очи, все още да е в колата, смеха на Намджун все още да гали слуха му. Чувстваше, че всеки миг сърцето му просто... ще спре.

   Господи, помогни ни! Моля те, помогни ни!

   Очите му бавно се затваряха, може би това бе края. Може би всичко щеше да приключи. Може би болката щеше да си иде. Бе по - силно от него. Телефонът му издаде звук, но нямаше кой да чуе. Защото може би... краят дойде...

"Изненада!

   Нека играта започне!"
☆☆☆

Хейоооо, как сте всички? Готови ли сте за края на ваканцията? Аз не....😭😭😭😭 Мозъкът ми все още не може да приеме, че утре трябва да става в 6:30...😭😭😭 И така, надявам се главата да ви е харесала. Написах я снощи, но успях да я кача едва сега - днес беше супер натоварен ден! Благодаря на всички, които четат, следят и коментират това нещо - значи наистина много за мен! 💖💖💖Моля ви продължавайте да подкрепяте с Гласове и Коментари мен и тази история, защото ме правите супер щастлива, когато знам, че труда ми не отива на вятъра! 💙💙💙 Невероятни сте всички, страшно ви обичам! 😘😘😘 Благодаря ви за всичко! 💝💝💝

*нека тоз гиф ви преследва в кошмарите, както преследва мен*😂

Love ya!!! 💟💟💟